ЛЕВИТ, глава 1:1-4, Част 3-та

ЦЕНАТА НА ГРЕХА

„Ако приносът му за всеизгаряне е от едрия добитък, нека принесе мъжко без недостатък; да го принесе пред входа на шатъра за срещане, за да бъде прието от Господа. Да положи ръката си върху главата на животното за всеизгаряне и то ще бъде прието като умилостивение за него.“
Левит1:3,4

В обичайния случай, когато някой е принасял жертва за грях, той е слагал  ръката си върху главата на жертвата и това е било придружавано с изповед на греховете, за които е искал опрощение. Следвали смъртните хрипове на жертвата, която е трябвало „да бъде приета като умилостивение за него“.

Можем да отидем по-далеч в разбирането си за „прехвърлянето на греховете“, като кажем, че това е била „заместителна жертва“, в която жертвоприносителят се отъждествявал с жертвата. Възможността кръвта на принесената жертва, да изкупи жертвоприносителя, зависила от това дали той е положил ръцете си върху главата ѝ.

Помислете си само!
Когато изповядваме греховете си пред Бог, ние всъщност в духовното реалност слагаме ръцете си върху главата на Христос, за да прехвърлим греховете си на Него.
Той е жертвения Агнец понесъл нашите грехове!
Според втория закон на термодинамика, нищо не се губи, а само сменя собственика си! Така нашите грехове са станали Негови! И само защото Синът Божи и Бог, Второто лице на Бога, Който е извън времето и пространството, нашите грехове днес, биват прехвърлени тогава върху Агнеца Божи, в момента в който Той се е молил в Гетсиманската градина и потта му е станала на кръв…(виж Лука 22:44)
Какво ли напрежение е изпитвал Христос, че небесен ангел да го подкрепя?
Всичките грехове на хората, заедно с нашите, са се стоварили върху единствения съвършен праведник и само миг след това, Той е бил хванат, арестуван и отведен, за да бъде хулен, бит, руган и разпънат – за нашите грехове…
…и така греховете ни да бъдат справедливо изстрадани – не от нас изкупени, а от вседостатъчната жертва на Христос!

Все още ли сте тук?
Тежко и трудно е това слово, не е нито за четене, нито за слушане, но е показване на истинската цена за нашите безумни и безотговорни постъпки.
…ИСТИНАТА Е ОЩЕ ПО-ТЕЖКА!
По-тежка е защото до като казваме „Господи прости греховете ни“ – продължаваме да ги вършим!
Всъщност ние полагаме едната си ръка върху изнурената глава на Христос, на кръста, а с другата продължаваме да вършим злото, което сме намислили.

Да ви похваля ми за това?
Да ме похвалите ли за същото?