МИХЕЙ, глава 5:2-4

„2 А ти, Витлеем-Ефраат, ако и да си малък сред Юдовите родове,
от тебе ще произлезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израил,
Чийто произход е от началото, от вечността.

3 Затова Той ще ги изостави
до времето, когато раждащата ще роди;
тогава ще се върнат при израиляните останалите от братята им.

4 И Той ще стои и ще пасе стадото Си чрез силата Господня,
чрез великото име на Господа, Своя Бог;
и те ще живеят в сигурност,
защото тогава Той ще бъде велик до краищата на земята.“

За да бъдеш пророк на Господа се изисква много смелост и голяма доза лудост!
Много често ще трябва да пророкуваш за неща, които не се виждат и противоречат на „здравият плътски разум“.
Това пророчество е дадено по време на най-голямата криза, която някога е преживяло Юдейското царство.  В четиринадесетата година на царуването на цар Езекия, асирийският цар Сенахериб е възлязъл против всички укрепени Юдови градове и ги е превзел. (Виж Исая 36) . Ерусалим е бил обсаден от войските насирийския военачалник Рапсак, който надменно изпратил послание до обсадения в Ерусалим цар Езекия:

„Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тази увереност, на която се уповаваш? Казвам ти, че твоето благоразумие и сила за воюване са само лицемерни думи. На кого се надяваш, та си въстанал против мене? …ако ми речеш: На Господа, нашия Бог, се уповаваме… Без волята на Господа ли възлязох сега на това място, за да го съсипя? Господ ми каза: Излез срещу тази земя и я съсипи.“

Точно по време на тази най-страшна беда, когато уплашения цар Езекия, а и всички юдеи, които са намерили укритие в Ерусалим и са претърпели най-грубото унижение; когато са очаквали да им се случат само глад, смърт и робство; точно тогава са чули думите на пророк Михей за издигането на най-славният Цар на Израил. Царят Чийто произход е от началото, от вечността. Този цар е щял да се роди в малкото селце Витлеем и да управлява чрез силата и великото име на Господа, Своя Бог. А по време на Неговото възцаряване хората щели да живеят в мир, благоденствие и сигурност, а славата и величието Му ще достигне до краищата на земята...

Произнасянето на такова пророчество, в такъв момент, си е било проява на истинска лудост! Пророк Михей, с блеснали очи и пресипнал глас е тичал из претъпканите с отчаяни бежанци улици на Ерусалим и е викал:
„Чухте ли? Чухте ли?
Господ ми даде пророчество!
Ние няма да умрем!
Няма да изчезнем!
Господ ще ни посети и ще ни даде велик Цар, по-велик цар от асирийския цар!
Той ще се роди във Витлеем! Неговия произход ще е  от началото, от вечността!
Да сам Бог ще бъде наш цар! И славата Му ще стигне до краищата на земята!“

Лудост е, нали!
Лудост е да изговаряш такива думи в такова време!
Лудост да, но пророчество пророчеството на Михей е било добре запомнено от всички, така че когато е дошло време „раждащата да роди“ и цар Ирод подтикнат от мъдреците е попитал, къде трябва да се роди Месията ( Матей 2:5, 6. Йоан 7:42 ). И свещениците без колебание отговорили:

„Във Витлеем Юдейски; защото така е писано чрез пророка:
„И ти, Витлееме, земьо Юдова,
никак не си най-малък между Юдовите началства;
защото от тебе ще произлезе Вожд,
който ще бъде пастир на Моя народ Израил.“ Мат.2:5 и 6