МИХЕЙ, глава 2
„О ти, който се наричаш Яковов дом,
смалил ли се е Духът Господен?
Такива ли са делата Му?“ Михей 2:7
Въпросът отправен от пророк Михей към юдеите, стои пред нас християните с още по голяма сила:
– О ти който казваш, че си Християнин, евангелист, петдесятник и изпълнен със Святия Дух
Смалил ли се е Духът Господен?
Такива ли са делата Му?
Ние, които сме получили Святия Дух както апостолите в деня на Петдесятница, живеем ли като осенени от Господния Дух? Коя е причината да има между нас беззаконие, гордост, нечестие, оскверняване, прелюбодеяния и грях?
Нима се е смалил Духът Господен или Божиите стандарти за святост са принизени?
Не усещате ли, че в живота ни има огромна контраст между онова блажено изпълване с правда и мир в Господа, което приехме с началото на нашето кръщение в Духа, и днешното ни състояние? Къде е изчезнал копнежа ни по благочестието?
Къде е Божията любов, която получихме и която раздавахме щедро?
Къде е радостта ни в Господа?
Къде са плодовете на Духът и дарбите Господни, с които сме призовани да служим?
Защо благовестието ни е загубило сила, сякаш Божия Дух се е смалил в нас, а нашата Петдесятница е само разказ от миналото, загубило влияние и превърнало се в символ?
Символ ли са за нас огнените езици, които са се явили над апостолите?
Помните ли момента в който Святия Дух слетя над нас с онова изтръпване на духът, душата и тялото ни от Неговата сила и помазание? Можем ли да събудим онзи копнеж в началото?
Може ли отново да посветим живота си в любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост и себеобуздание? (Гал.5:22,23)
Нима Божият Дух се е смалил?
Не, не се е!
Ние сме се смалили и сме се затворили като охлюв в черупка, а когато се покажем навън, първо показваме рогата си! Ние, със своя егоизъм, сме ограничили влиянието на Духът Господен в нас! А помазанието Му някога дойде над нас за да промени, при това не само нас, но чрез нас да повлияе на всички около нас, на народа ни и страната ни!
„Смалил ли се е Духът Господен?“
Сега нека погледнем себе си и да преценим състоянието си на вяра и посвещение.
Това задоволява ли ни и ако не, тогава какво чакаме?
Днес е ден за съживление, днес е спасителен ден – утре може да бъде Съдният ден, когато Господ ще раздава корони и осъдителни присъди! Ние на коя опашка сме се наредили? Ако се огледаме в обкръжението и претеглим целите, мечтите и поведението си, ще може правилно да преценим сетнината си!
Днес е нужно да се върнем към точката на нашето пречупване и смирено, с покаяние и разкаяно сърце, за собственото ни закоравяване, да отворим вратата на сърцатето си за делото на божествен дар – Святия Дух, в нашия живот.
Вашият коментар