Битие, глава 46

ДЕТИНСКА ВЯРА И НА СТАРИНИ

„И Бог говори на Израил в нощно видение, казвайки: Якове, Якове. А той отговори: Ето ме. „Бит.46:2-4

Невероятен е отклика на Яков, когато получава това нощно видение.
Той е на 130 години, но реагира на Божия повик с детинска, жива и незакърняла вяра.
„Ето ме!“  – казва Яков, сякаш само този повик е чакал!
За тези сто и тридесет години, които е преживял, той е видял много труд, много болка и много безсилие. Когато говори за годините си, Яков казва, че те са били „кратки и злочести“. (Бит.47:9) Този факт е бил достатъчно основание Яков да се превърне в скептично, цинично и озлобено старче, каквито за жалост много често срещаме днес.
Но, не!
Яков е запазил в себе си чиста вяра, сладък и нежен дух и е бил готов да реагира на всеки Божи повик. Плътта му е била немощна, но духът му е останал бодър и животрептящ.

Яков е невероятен пример за достойното бъдеще на всеки, който е сключил завет с Бог! Ако вие сте в заветни отношения с Господ, тогава имате добра надежда и за старините си! Дори животът да ви се стори кратък, а годините злочести,  горчивината за ежедневието няма да оскверни вярата ви. Болката няма да ви озлоби, немощта няма да ви направи скептични, нито загубите цинични!
И най-важното, с всяка изминала година надеждата и вярата ви ще расте!