ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ, глава 9:16

САВЕЛ – ПАВЕЛ
„А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му каза във видение: Анание! А той каза: Ето ме, Господи! И Господ мурече: Стани, иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един тарсянин, на име Савел; защото ето, той се моли; и е видял един човек, на име Анания, да влиза и да полага ръце на него, за да прогледне. Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за този човек колко злини сторил на Твоите светии в Ерусалим. И тука имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име. А Господ му рече: Иди, защото той Ми е съд, избран да разгласява Моето име пред народи и царе, и пред израиляните; защото Аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за името Ми.“ Д.А.9:10-16

Повярването на Савел в Христос е толкова разтърсващо, колкото и служението му като последовател на Христос! Сигурно е, че още веднага Ананий е споделил с него всяка Божия дума от чудното откровение което е получил. Ако вие бяхте на място на Савел, какво бихте изпитали, когато от устата на благовестителят чуете това:

-Бог ми каза за теб: „Аз ще му покажа колко трябва да пострада за Моето име…“

Днес, посланието ни към невярващите е „Повярвай и ще бъдеш изцелен“ или „…ще се решат проблемите ти“ и „…Бог ще ти помогне“. Хората приемат това и изповядват вяра в Христос, а след това при първата трудност се разколебават и отчайват, а някои и отпадат.

Не е ли време да сменим това благовестие?

В този разлагащ се, безнадежден и безидеен свят, огромна награда е да имаш кауза, за която да си заслужава да преодолееш трудности, да издържиш изпитания и да понесеш страдания, а дори смърт.

Това е истината:
Милост Господна е да бъдеш изцелен,
НО ЧЕСТ Е ДА СТРАДАШ ЗА ХРИСТОС!

Хляба и рибата са ценни, но е безценна привилегията да имаш идеал, за която си струва да ходиш гладен!

Ако няма нещо, за което си струва да умреш, то тогава няма да има и нещо, за което си струва и да живееш!

Същият този Савел, години по-късно казва: „Ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.“ 1Кор.:12:9, 10

Ако искаме християнството да не е „кекаво“, болнаво и егоистично, ще трябва да сменим призива!