ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ, глава 2C

СИМПАТИЗАНТИ ИЛИ АПОСТОЛИ, част 3

Четиво с продължение…

„А Петър им каза: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух. Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог ще призове при Себе Си.“ Д.А.2:38,39

Ние сме привилегировани, защото живеем в епохата на Святия Дух!

Петър в първоапостолския си призив споменава и нас като „всички далечни“, които ще приемат този дар, Святия Дух, за да станат част от Христовата църква.

Господната воля е в Църквата Му всичко да се извършва чрез вдъхновението и служението на Святия Дух. За това изключително важно е ние не само да изповядваме, но и да практикуваме кръщението със Святия Дух с говорене на “чужди езици, според както Духът дава способност“, защото това е образеца, който ни е даден в „Деяния на апостолите“.

Христос заявява, че ще има следствия и знамения (видими, свръхестествени, разпознаваеми знаци), които ще придружават повярвалите:
„Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден. И тези знамения ще придружават повярвалите; в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят, змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.…“ Марк 16:15-18

Доказателство, че някой наистина е повярвал в Христос и е спасен е, че той ще се кръсти във вода и ще има в живота си различими, свръхестествени духовни знамения, между които най-разпознаваемия е говоренето на нови езици.

Когато в денят на Петдесятница апостолите са се изпълнили със Святия Дух, всички които са били наблизо, са констатирали това външно, разпознаваемо знамение – говоренето на нови и чужди езици, а след това във времето и в служението на апостолите са се проявявали останалите знамения като изгонване на бесове, полагане на ръце за изцеление на болни, избягване на различни смъртоносни опасности като змии, отрови и прочие.

Изпълването със Святия Дух е придружено и с духовното следствие – раждане от горе, от Духът Божий, което е в изпълнение и в потвърждение на думите на нашият Господ Исус Христос към Никодим (виж Йоан 3 ). Това знамение, осезаемо само за онзи, който го получил и придружено с усещане за радост, мир и правда в Святия Дух:

„Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.“
Рим. 14:17

Именно за това когато ние сме били новородени в Божието царство, като Божии синове и дъщери, духът ни е изпитвал такава радост, мир, усещане за правда и сме имали сила, и увереност да свидетелствуваме за това.

Никой, който не приеме Божият Дух, не може да се роди от горе, от Духът Божий!

По тази причината, преди да бъде възнесен Синът Божи е дал специална заръка на учениците си:
„…да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни…, но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“ Д.А.1:2-4, 8

Има хора, които твърдят, че апостолите са били новородени в първия ден на възкресението когато Христос се явява на учениците си и духва върху тях с думите:
Приемете Святия Дух. На които простите греховете, простени им са, на които задържите, задържани са. А Тома, един от дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато дойде Исус.“ (Йоан 20:21-24)

В тази случка има няколко факта, които трябва да подчертаем.
Първо, на това събитие не всички апостоли са са присъствали. Тома е липсвал!
Второ, никой от апостолите, никога след това не е твърдял, че нещо се е случило „в“ и „с“ тях в този момент и дори никой не го споменава. Изглежда, че това е момент на призив за приемане на Святия Дух, а тълкуването за „новораждане“ и спекулативно защото нищо не е променило в апостолите – нито изповедта, нито вярата нито поведението.
Трето, малко след повторното явяване на Христос на апостолите, този път и с Тома, който си е сложил пръста в раните Му, седем от апостолите, водени от Петър се връщат към старата си професия риболов и се е наложило Христос да им се яви на Тивериадското езеро, за да ги обърне към призванието им.
Следва продължение…


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.