ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ, глава 1:26

ИЗБОР ЧРЕЗ ЖРЕБИЙ ИЛИ ОТКРОВЕНИЕ

И хвърлиха жребий за тях, и жребият падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.“ Д.А.1:26    

Не ви ли се струва, че из­би­ра­не­то на апос­тол с жре­бие е твър­де неду­хов­на прак­ти­ка?

Че откъ­де са я ви­де­ли апос­то­ли­те?

Може би най-популярният акт на „хвърляне на жребий“ в Библията е Урим и Тумим, споменати за първи път в Изход 28. Очевидно това са били два предмета, вероятно скъпоценни камъни, които са служили като начин за получаване на откровение от Йехова. Хвърленият жребий е давал отговор на въпроси или решения като „или-или“, „да-не“ или „вярно-невярно“.

В книга Левит, глава 16 е въведен избор чрез жребий на козел за приношение в жертва на Йехова и козел за отпускане в пустинята. Свещеника без да гледа е взимал от съд две пластини на едната от които е пишело „За Йехова“, а на другата „За Азазел“. Козела на когото се е паднала плочката „За Йехова“ е бил предназначен за свят принос в жертва пред Господа. Другият козел е бил определен за „Азазел“ – който според еврейската традиция е началник на злите бесове. Над тези козел са били изповядвани греховете извършени от Израел и козела е бил прогонван в пустинята, като символ за отделяне от греховете и изпращането им върху изкусителя.

С жребий е била разделена и обещаната земя, след като израилтяните са я завладели (виж Чис­ла 26:55). По всяка вероятнос с жребий са били решавани и някои трудни въпроси с убеждението, че Господ може да покаже Своя избор. Цар Соломон изказва доста крайно мнение за тази практика:
„Жребият се хвърля в скута,
но всичко, което той решава, е от Господа.“
Пр.16:33

Трябва ясно да отбележим, че това е старозаветна практика и апостолите са я употребили само веднъж, при това, пре­ди да бъ­дат из­пъл­не­ни със Свя­тия Дух, във вре­ме­то меж­ду Въз­не­се­ни­ето – ко­га­то Хрис­тос ве­че се е въз­не­съл при Оте­ц и де­нят на Пет­де­сят­ни­ца. То­зи де­сет­д­не­вен пе­ри­од е един­с­т­ве­но­то вре­ме в ця­ла­та чо­веш­ка ис­то­рия, ко­га­то на земята не е имало изя­ве­но лич­но­то при­със­т­вие на Три­един­ния Бог. Никога след това апостолите не са правили своите избори с жребий.

От самото начало, когато Исус е повикал уче­ни­ци­те Си, Той им е изя­вил, че ко­га­то им из­п­ра­ти Свя­тия Дух, Духът на Истината ще ги учи, во­ди, нас­тав­ля­ва и ще им го­во­ри. По тази причина и за нас винаги ще е по-добре искаме во­ди­тел­с­т­во на Свя­тия Дух, отколкото да решаваме сами или хвърляме жребии.
Нашето но­во­за­вет­но­то во­ди­тел­с­т­во е ду­хов­но, защото е писано:
„Сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христа Исуса [които ходят не по плът, а по Дух]… Понеже, които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. (Рим.8:1,14).

Ако някога трябва да участвате в избор на църковни во­да­чи или библейски служители, спомнете си, че тези личности трябва да бъ­дат приз­ва­ни от Хрис­тос и са­мо при­поз­на­ти от цър­к­ва­та, а не да из­би­ра­ни или из­диг­ани по чо­веш­ко мне­ние, лич­ни ин­те­ре­си или чрез жребий.

„И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, с цел да се усъвършенстват светиите за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло; докато ние всички достигнем до единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на Христовата пълнота; за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамни хитрости; но действащи истинно в любов, да порастем по всичко в Него, Който е главата, Христос“ Еф.4:11

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.