Лагерът „Нова вълна“: място, където Господ се среща със Своите хора

Вероятно един от най-близките и специални моменти от Евангелията за нас е историята с възстановяването на Петър на онзи бряг на Тивериадското езеро. Със сигурност е такъв за мен. След като се е отрекъл от Христос бурният в своите реакции апостол се връща на тихия бряг и познатото занимание. Това, което се случва вероятно е неочаквано, но е съществена част от Божието действие и план за раздвижването и преобръщането на целия тогавашен познат свят. 

А като се разсъмваше вече, Исус застана на брега; но учениците не познаха, че е Исус.

Исус ги попита: Приятели, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме.

А Той им каза: Хвърлете мрежата отдясно на лодката и ще намерите. И така, те хвърлиха; и не можаха вече да я извлекат поради многото риба.

Тогава онзи ученик, когото Исус обичаше, каза на Петър: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, наметна връхната си дреха, защото беше без нея, и се хвърли в езерото.

…….

А като закусиха, Исус каза на Симон Петър: Симоне Йонов, обичаш ли Ме повече, отколкото Ме обичат тези? Каза Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му каза: Паси агънцата Ми.

Пак му каза втори път: Симоне Йонов, обичаш ли Ме? Каза Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му каза: Паси овцете Ми.

Каза му трети път: Симоне Йонов, обичаш ли Ме? Петър се натъжи за това, че трети път му каза: Обичаш ли Ме?, и Му каза: Господи, Ти всичко знаеш; Ти знаеш, че Те обичам. Исус му каза: Паси овцете Ми.

Истина, истина ти казвам: Когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше, където си искаше; но когато остарееш, ще протегнеш ръцете си и друг ще те опасва и ще те води, където не искаш.

А това каза, като обясняваше с каква смърт Петър ще прослави Бога. И като изрече това, му каза: Върви след Мен.

                                                                               Йоан 21:1-25

Колко често се припознаваме в онзи Петър, стоящ пред единствената си надежда – не познатото занимание, не групата, макар и близки хора край него, а пред възкръсналия Христос? В живота си стигаме и до един такъв подобен бряг – място на разпознаване, на възвръщане, на подготовка, на мисия, на бъдеще, на единство, на подготовка за специфична задача. 

Всяка година през месец юли хора от евангелските църкви от цялата страна стигат до един такъв подобен бряг на българското Черноморие в град Ахелой, включвайки се в християнския лагер Нова Вълна. Искреното убеждение на организаторите е това събитие да се създаде атмосфера и да даде духовна платформа Господ да се движи и срещне със Своите хора като общност и лично. С вярата, че лагерът е “движение на поколения” и движение на Светия Дух, за 25-та поредна година лятното събитие на Нова Вълна се проведе и тази година между 21-26.07. в град Ахелой. Темата на лагера бе „Съединението прави силата“ именно защото имаше разпознаване за динамиката и спецификата на времената, в които живеем като християни – времена също така бурни, предизвикателни, времена на много различни идеи, философии, политики, схващания, но времена на малко истинско единство, както беше и по времето на Петър и апостолите. 

И Словото наистина е вярно и заслужава пълно приемане: както желязо остри желязо, така и приятел изостря лицето на ближния си. Това се случи  в действителност с участниците на лагера. На първо място по отношение на словото в посланията, които бяха споделени от служители и пастири в страната. Бе благословение проповедници на летния лагер да бъдат; п-р Трайчо Стефанов (гр. София), п-р Цветозар Попов (гр. Мездра), п-р Мирослав Маринов (гр. Варна), п-р Георги Зафиров (гр. Враца), п-р Янчо Ганев (гр. Ямбол), Димитър Спилков (гр. Пловдив). Слово споделиха и млади служители от цялата страна, оформяйки вълна на приемственост и демонстрирайки и по този начин защо Нова Вълна е движение на поколения. За истинското съединение, за това кога идва силата, за цената на единството, за неговия истински източник, за единството и силата на любовта в тялото Христово, за това как да продължим в единство когато има умора или болка споделиха Константин Гаров (гр. Бургас), Верен Тончев  (гр. Бургас), Евгени Рушев  (гр. Варна), Панайот Будинов (гр. Ямбол), Мартин Душков  (гр. Враца), п-р Стефан Петков  (гр. Кюстендил) и Еркан Хасанов  (гр. София). 

Ако тазгодишното издание на Нова Вълна трябва да се опише в цифри то тя би изглеждала вероятно по следния начин: над 1300 регистрирани участници от над 45+ населени места в страната; 6 дни посветени изцяло на преживяване и среща с Господа; две служби на ден; 13 говорители от цялата страна;  над 100 доброволци, съдействащи лагерът да се осъществи; 2 допълнителни семинара, няколко спортни и забавни активности; над 230 деца, за които бе организирана детска Нова Вълна на тема: „Аз съм Божие дете.“; молитвено събиране всяка сутрин; водно кръщение и молитва за кръщение в Светия Дух.

Бих предпочела обаче да опиша лагера по съвсем друг начин и намирам много повече стойност в него. Израснах на този лагер. И благодарение на младежките ми ръководители, които имаха разбирането, че младите хора израстват и бидейки част от тялото Христово в страната, познавайки, преживявайки и пазейки това тяло, аз започнах доста по-стремглаво да пораствам. Нямам предвид на възраст, въпреки че по един или друг начин имам възможността да бъда част от Нова Вълна вече в продължение на 25 години. Посещавайки тези национални лагери и събития, започнах да разбирам колко голям е Господ и колко големи са плановете, мислите и мисията Му, които Той има за своите деца от различни поколения в България. Разбира се, всичко това се превърна за мен в един процес на изчистване, подостряне, оставяне на неща и взимане на правилните такива. 

Разбира се, всичко това включваше различни сезони и за познаването и разбирането на Небесния ми баща. И както Христос споделяше с Петър на онзи бряг, че е бил по-млад и ще остарее, но вървенето с Господа и след Господа си остава неотменимо като призив, така се случва и с мен. Стоейки във времето на хваление и поклонение и по време на споделянето на Словото на лагера край тази позната и емблематична шатра виждах хора, с които израснах от юношеска възраст вече да служат, да водят млади хора, да организират групи, да стоят с децата си, които на свой ред вече преживяват Исус. Виждах и съвсем непознати за мен хора от моето семейство на вярата, които както мен преди 25 години стоят на един бряг и пред възкръсналия Христос и тепърва започват да живеят в Неговото възстановяване, екипиране, познаване и цел. И си казвах, че си струва, защото тази вълна на поколения, това предаване и приемане се случва. Тази вълна на Божия дух продължава. Това е Нова Вълна за мен – да направя достойно своята част, за да може следващите поколения да могат да имат възможността да се срещат с Исус и да растат в Него, както аз имам тази възможност от години.