„Евангелски вестник“ на 30: Честит рожден ден, приятелю!

Тридесет години по-късно. Защо Евангелски вестник ни е нужен?

Имам един ясен спомен.

При всяко слизане до центъра на София (винаги съм живял и работел в крайните квартали), търсех време да се отбия до малката сграда на ул. "Гладстоун", където се помещаваше книжарница CLC. Прекосявах дворчето, влизах през вратата и първото място, към което се насочвах, беше шендерът с периодичните издания. Там първо гледах дали е излязъл нов брой на Евангелски вестник. Понякога имаше „богат улов“ и бяха излезли по два нови броя за времето от предишното ми посещение!

Спомням си как разглеждах вестника, още докато се движа към спирката на градски транспорт. Докато пътувах, прочитах повечето материали. Винаги съм се интересувал от актуалното, от това, което се случва в момента, от рефлексията на произтичащото или плануваното около нас. Затова и четях вестници. А ето че в един момент имахме свой, Евангелски вестник. 

С времето разбрах, че Евангелски вестник не е точно преследване на новината, както бяха другите вестници. Не беше и точно борба за читателското внимание, нямаше игра с читателските емоции, които привързват хората към новинарските медии. Да, там имаше новини за всичко актуално в нашата общност, но с една благородна дистанция и перспектива, каквато култура не съществуваше в другите медии. Опознах този стил на Евангелски вестник и му се наслаждавах. 

След това постепенно интернет превзе информационното пространство, първо всички се сдобихме с компютри и все по-лесен достъп до мрежата, а впоследствие и с телефони и практически безкрайно време в мрежата. Стотиците хиляди тиражи на вестниците се превърнаха в десетина – двадесет хиляди в хартиени издания, издържани от центрове на власт и интереси, които обслужват. Някъде в този процес Евангелски вестник спря да има хартиено издание.

Но масовото ползване на интернет доведе до нова популярност на медията и си спомням времето, когато имаше материали с десетки хиляди прочитания. Евангелски вестник продължаваше да бъде медия, от която човек се запознава с всичко актуално, случващо се в общността, може да прочете интервюта и статии от бележити служители, да научи за предстоящи събития. И все така в един ненатраплив, неострастяващ стил, характерен за медията.

Масовият интернет скоро доведе до безброй източници на информация, новини, материали. Развитието на видеоканалите в интернет направи възможно човек да „посети“, която желае служба и да слуша който пожелае служител, в удобно за него време. Социалните мрежи превърнаха почти всеки човек в източник на информация, за да стигнем до там, че не получаването на информация, а откъсването на новини, мнения, рефлексии стана източник на благополучие.

И в това настояще има ли нужда от „Евангелски вестник“?

Отговорът зависи от това, дали имаме нужда от приятел, когото познаваме от 30 години. Дали имаме нужда от ненатраплив, уважителен и благороден поглед към актуалното. И дали имаме нужда, когато всичко в живота се променя, до нас да останат неща, които ни свързват с изминалото време, на които можем да се доверим и които се променят заедно с нас.

Едно от тези неща за моето поколение е Евангелски вестник. Надявам се винаги да е някъде наблизо, в първите записи в падащото меню на браузъра – evangeskivestnik.net 

Честити 30,  приятелю!