БИТИЕ, глава 19

„ЛОТЕ, БЯГАЙ ЗА ЖИВОТА СИ…“
или
ЩО ЩЕШ В СОДОМ, ЩОМ ДУШАТА ТИ СЕ ИЗМЪЧВА ТАМ?

„Когато се зазори, ангелите започнаха да подканят Лот, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тук, за да не погинеш при наказанието на този град.“ (Бит. 19:15)

„Бог не пощади… но избави праведния Лот, комуто бе досадил развратният живот на нечестивите; (защото тоя праведен човек, като живееше между тях, измъчваше от ден на ден праведната си душа, като гледаше и слушаше беззаконните им дела)“ (2 Петр. 2:7)

Ние, християните, сме странна порода!
Уж не харесваме света, а очите ни все там. Прочитът за днес ни препраща от случилото се в древния Содом към това, което се случва с нас в света – съвременния Содом.

Чуйте, ако не си извадим поука от този текст, то защо въобще трябва да четем за Лот?

Още повече че и ние сме в същата ситуация! В църквата ни се струва, че изоставаме и „животът ни изтича покрай нас“. Нагазим ли в света, грехът и развратът ни смущават и никак не ни се иска да сме като тях. Истинска конфузия! Щом затънем по-дълбоко в света, бягаме към църквата. Застоим ли се по-дълго в църквата, посягаме към света. А на всичкото отгоре пасторът (дето се прави на Авраам) на всяка проповед все за нас говори!

Нали така?

Тази игра на „иди ми – дойди ми“ е много уморителна. Не е възможно твърде дълго да стоим разкрачени между църквата и света. С този шпагат нито „църкварите“, нито „содомците“ ще ни приемат за свои! Нека престанем с това самоизмъчване! Време е да изберем, защото същият апостол Петър, който казва, че Лот си е измъчвал праведната душа, казва и на нас: „…със същото слово и днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на страшния съд и погибелта на нечестивите човеци.“ (2 Петр. 3:7)

Време е за окончателен избор, защото ангелите отдавна ни подканят да напуснем Содом!