БИТИЕ, глава 12:6-9 Е

УЧИМ СЕ ДА ЖИВЕЕМ С ВЯРА…
(Финална част)

ПОСТОЯНСТВО

„…и Аврам издигна там олтар на Господа, Който му се яви. Оттам се премести към хълма, който е на изток от Ветил, където разпъна шатрата си така, че Ветил беше на запад, а Гай — на изток; и там издигна олтар на Господа и призова Господнето име. После Аврам се вдигна и продължи към Негев. А настана глад в земята; и Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът се беше усилил в Ханаанската земя.“ — Битие 12:7-10

Не само племената в Ханаан са били неблагосклонни към чужденеца Авраам – и самата земя също е била (и до днес остава) негостоприемна и суха. Тя не е предлагала лесен живот, нито изобилие от трева и вода за огромните му стада.

Докато се е учил да обитава Обещаната земя, Авраам се е местил от място на място. В момент на криза той дори потърсил спасение в Египет, но впоследствие се е върнал, защото е трябвало да научи най-важния урок:

В Обещаната земя се живее единствено чрез вяра, постоянство и труд…

Това е бил дълъг и труден процес, но Авраам успял да разкрие тайната на пълноценния духовен живот и е правил всичко възможно за да я отстоява. Неговите потомци и до днес носят този специфичен дух на устойчивост.

Въпросът към нас днес е: Как самите ние живеем в своята „Обещана земя“?

Всички познаваме Божиите обещания, често ги цитираме и дори се опитваме да убедим Бог и околните, че вървим с вяра. Истинският духовен ни статус на вярата не личи от гръмките декларации, а от постоянството, с което продължаваме да „обитаваме“ Божиите обещания.

Ако непрекъснато се местим от едно място на друго (разбирай от една църква в друга), ако прибягваме в света както Аврам в Египет и пак се връщаме, все още сме на своя нисък етап от обучаването ни на живот чрез вяра.

.. … …. край …. … .. .