БИТИЕ, глава 12:1-9 Б

УЧИМ СЕ ДА ЖИВЕЕМ С ВЯРА… (Част 2)

„И Аврам взе жена си Сарая… и дойдоха в Ханаанската земя…“ — Битие 12:5, 9

ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СЕМЕЙНАТА ОПОЗИЦИЯ

Авраам успява да преведе семейството си през огромната трансформация — от уредения живот в цивилизования Харан към номадското ежедневие в Ханаан — без скандали и без опозиция от страна на съпругата си.

Ще ме попитате: Как се предотвратяват семейни конфликти в такива моменти?

С благоразумие!
Нужна е съчетана с разум благост, сдържана мъдрост, търпение и нежност, а не припряност и пренебрежение.

Често, когато трябва да се приемат сериозни решения и не получаваме от близките си разбиране, сме склонни бързо да ги обвиним в духовно слепота или невежество само защото не са чули Божия глас така, както ние сме го чули. Вместо това е нужно да им покажем любов и разбиране. Онези, които трябва да тръгнат с нас, е важно да го направят с желание, доверие и пълна подкрепа — вдъхновени от нашата любов, а не принудени от заплахата, че ще ги изоставим или пренебрегнем.

Това отношение трябва да ни съпътства през цялото време — на всеки етап от израстването ни във вярата и навлизането ни в служение. Божият призив не е повод за духовно високомерие, а покана към смирение. Наш дълг е да докажем на близките си, че заради тази вяра ги обичаме още повече и сме готови да дадем повече за тях.

Служението ни започва от дома

Призивът, към който Бог ни призовава, винаги започва от най-близките ни.
Чудесен пример за това е апостол Петър. той е имал семейство, когато е последвал Христос (и дори доста дейна тъща!). Петър е постъпвал така, че да не отблъсне близките си — в Евангелията няма и следа от такъв конфликт. Той прави дома си съпричастен на Божиите благословения: довежда Исус у дома, за да изцели тъща му.

Преданието гласи, че съпругата му го е придружавала в неговите мисионерски пътувания. По друг повод апостол Павел споменава вярата като предимство, от което Петър се е ползвал (1 Коринтяни 9:5).

Историята допълва, че съпругата на Петър също се превръща в герой на вярата и умира мъченически за Христос. Климент Александрийски (около 150 – 215 г. сл. Хр.) пише: „Казват, че когато водели жена му на смърт, Петър я насърчавал, като викал след нея по име: ‘Помни Господа!’“

Питам се: дали и ние достатъчно често насърчаваме близките си с този вик:

„Помни Господа!“?

Може би при вас безконфликтното приемане на Божия призив не е проработило — било по ваша вина, било по тяхна. Но днес, вече опитни във вярата, вие можете да бъдете добри наставници за онези, които тепърва тръгват след Господа.

Вие знаете какви съвети да им дадете, за да си спестят излишните сблъсъци и можете да ги предпазите от разочарованията, през които самите вие сте преминали.

Направете го!

(Следва продължение…)