БИТИЕ, глава 1:26 С

Четиво с продължение

ПО БОЖИЯТ ОБРАЗ

„И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Нашата прилика; и нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя, и над всяко влечуго по земята.“ Бит.1:26

Когато Библията казва, че човекът е създаден „по Божия образ“, естествено възниква въпросът: Кой е този образ?

От Трите Лица на Пресветата Троица единствено Синът е станал видим за човека.

Отец обитава в непристъпна светлина и никой човек никога не Го е видял. За това апостол Павел пише:„Който единствен притежава безсмъртие, обитава в непристъпна светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види. На Него да бъде чест и вечна сила! Амин.“ (1 Тимотей 6:16)

Святият Дух е Дух – невидим и неуловим за човешките сетива. За Него Господ Исус казва:

„Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не се чуди, че ти казах: Трябва да се родите отново. Вятърът духа, където иска, и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива. Така е с всеки, който е роден от Духа.“ (Йоан 3:6–8)

Единствено Божият Син – Второто Лице на Пресветата Троица – е приел човешка природа, когато се въплътил и се родил от девица Мария и Святия Дух. Невидимият и вечен Божи Син приел плът като нашата и станал истински човек, без да престане да бъде истински Бог.

Това ме кара да се замисля дали именно в Него не виждаме най-пълното откровение на Божия образ, по който човекът е бил създаден. Неслучайно Писанието нарича Христос „образ на невидимия Бог“ (Колосяни 1:15), а Божият замисъл за вярващите е да бъдат „съобразени с образа на Неговия Син“ (Римляни 8:29).

Когато осъзнах тази истина, намерих за себе си още едно обяснение за необятната Божия любов към човека. Как да не ни обича, след като още при сътворението ни е предназначил да носим образа на Неговия възлюбен Син?

Колко велика и напълно незаслужена е тази привилегия!

Ако човекът беше единствено резултат от случайни природни процеси, без Творец и без цел, тогава човешкото съществуване би било лишено от истински смисъл. Бихме били просто временен продукт на безличната материя – самотни в необятната Вселена, без отговор на въпросите откъде идваме, защо съществуваме и накъде отиваме.

Но Библията ни разкрива съвсем различна картина. Ние не сме плод на случайността, а дело на Божията воля. Създадени сме по Негов образ, призовани сме към общение с Него и чрез Исус Христос сме поканени да бъдем преобразявани все повече в Неговото подобие. Именно в това се намират достойнството, смисълът и надеждата на човешкия живот.