В първата си реч папата призова да дадем шанс на Бога

Първата реч на папа Лъв XIV звучи обезоръжаващо.

Може би смисленото пророческо говорене звучи така. Разпознава специфичната духовна ситуация в критична маса хора. И се обръща с изненадващо послание, разкриващо Божието сърце към тях

Братя, сестри,

Говоря на вас, особено на онези, които вече не вярват, вече не се надяват, вече не се молят, защото мислят, че Бог ги е напуснал.

На онези, които са се наситили на скандали, на злоупотреба с власт, на тишината на Църква, която понякога изглежда по-скоро като дворец, отколкото като дом.

И аз бях ядосан на Бога.

И аз видях добри хора да умират, деца да страдат, баби и дядовци да гаснат без лекарства.

И да… имаше дни, когато се молех и чувах само ехо.

Но тогава открих нещо:

Бог не вика. Бог шепне.

И понякога Той шепне от калта, от болката, от бабата, която те храни, без самата тя да притежава нищо.

Не идвам да ви предложа съвършена вяра.

Идвам да ви кажа, че вярата е ходене сред остри камъни, локви и неочаквани прегръдки.

Не ви моля да вярвате във всичко. Моля ви да не затваряте вратата. Дайте шанс на Бога, който ви чака без осъждане.

Аз съм просто свещеник, който видя Бог в усмивката на жена, загубила сина си… и въпреки това тя готвеше за другите.

Това ме промени.

Така че, ако сте съкрушени, ако не вярвате, ако сте уморени от лъжите… елате все пак. С гнева си, със съмнението си, с мръсната си раница.

Никой тук няма да ви поиска VIP карта.

Защото тази църква, докато дишам, ще бъде дом за бездомните и почивка за уморените.

Бог не се нуждае от войници. Той се нуждае от братя.

И ти, да, ти…

си един от тях.