Над вълните

Сигурно си минала през много трудности. Кой не е. Но твоето беше жестоко. 

Получаваше удар след удар от жесток по-жесток. 

Беше на дъното за много, много дълго време. И ти почти се удави. 

И тогава, по най-невероятния и нежен начин, ти започна да изплуваш към повърхността. 

Очите ти се премрежиха от лъчите светлина. Беше отвикнала от този лукс. 

Стоеше толкова дълго на тъмно, мрачно и влажно. 

Но, ето – светлината не е илюзия. 

Умът ти не си играе с теб. 

Ти наистина виждаш светлина. 

Виждаш повърхността. 

Започна да риташ силно с краката и да се оттласкваш с ръце, за да достигнеш по-бързо до нея и да поемеш глътка въздух. 

С цяло гърло. 

И заплака.

Но разбра, че имаше Един, Който те измъкна. 

И ти се поклони и избра да вървиш с Него. 

Следваха много падания, но Той винаги те издърпваше до Себе Си. 

Сега, когато имаш нови предизвикателства пред себе си, усещаш как искаш да им се подадеш и извратена мисъл минава през ума ти – след всичко, което преживявах, имам право… 

Имаш право единствено да стоиш смирена. 

Нищо друго. 

Само в смирение и поклонение пред Единствения, Който даде живота Си за теб и те спасява всеки път, когато си на дъното.

Всеки път, когато извикаш към него, чува вика ти и ти протяга ръка.

Защото твоята вечна участ е по-важна за Него от всичко.

Защото е платил цена за теб.

Защото те обича безусловно.

Защото е загрижен.

Защото е Баща!