Искай обещаното!

Не ви е постигало друго изкушение освен човешко. Бог обаче, Който спазва обещанията Си, няма да ви остави да бъдете изкушени повече, отколкото можете да понесете, но заедно с изкушението ще ви посочи и изход, за да можете да го понесете.

1 Коринтяни 10:13

Доверието е в основата на човешкото пътуване. Доверяването не означава, че игнорираме реалността. Означава, че признаваме реалността със същия дъх, с който признаваме Божия суверенитет – Неговата абсолютна способност и сила да работи така, че да ни води към добро.

Доверието ни не може да бъде обвързано с това дали обстоятелствата или човекът се променят. Нашето доверие трябва да бъде свързано с неизменните Божии обещания. Надяваме се на доброто, което знаем, че Бог в крайна сметка ще донесе в нашата ситуация, независимо дали доброто отговаря на нашите желания или не.

Понякога това отнема известно време. Процесът често изисква от нас да бъдем упорити и търпеливи. Честно казано, знам, че това може да е малко объркващо. Искам обещаното благословение от Псалм 40:4:

„Блажен е човекът, който възлага надеждата си на Господа…“, но забравям, че този вид доверие в Бога често се кове в изпитването на нашето дълготърпение.

Бог никога не ни притиска. Той избира всеки от нас лично да изпълни едно от обещанията Си.

Знам, че е трудно. Нека да ви кажа, докато се борим в това пътуване заедно: „Бог винаги води нещата към добро, към Божието добро. Той не е далеч. Той е точно тук с нас. Дори и молитвите ни да не са отговорени по начина и на времето, което искаме. Дори когато този процес изглежда объркан. Можем да вярваме, че Бог е добър и верен.“

А ние знаем, че всичко води към добро онези, които обичат Бога и са призовани по Неговата воля.

Римляни 8:28