Кое е по-лесно?

Когато се изправим пред трудна емоционална ситуация, сами усещаме трудността в сърцата си от битката с емоциите на другите хора или с личните си въжделения. Имаме два избора. Можем да се борим с вътрешните си нагласи и да отстояваме емоционално вярата си при всяка външна и вътрешна конфронтация. А също така, можем “просто” да се разтворим в познанието, дадено от Бога и да живеем в любовта, която изначало е заложена в нас без войнствени емоционални съпротиви. 

Всеки човек избира своя начин на реакция, според ситуацията или според нивото на личните си прозрения и израстване. Лесно е да се ръководим от емоционалните си нагласи. Те са част от нас и ние съвсем неволно им позволяваме да ни определят като характери. Когато този образ не ни се харесва, сме “готови” да се променяме и да водим битките в душата си. Може да заявяваме тази готовност, може да минаваме през всякакви тренинги и да опитваме промени отвътре, които може и да дадат временен резултат, но няма да ни удовлетвори напълно, ако сме откровени със себе си.

Същинската промяна в характера ни ще дойде не след поредната битка и усещането ни за надмощие (над друг или над себе си)! Реалната промяна в нас идва тогава, когато имаме пълноценното познание и нагласа за истинската любов. Тази любов е трудно достижима за човека, когато той самият не познава Първоизточника ѝ! Само Той може да ни освободи от ехото на егото и да затихне всички вътрешни битки. Този тип победа над собствените ни мисли чрез Божията любов води до проява на мощна лична сила. Господ е близо до нас и дори когато сме тихи и незабележимо удовлетворени, Неговата сила в нас се проявява, отразява и предава на света наоколо. 

„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка. И ако имам пророческа дарба  и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.“

1 Коринтяни‬ ‭13‬:‭1‬-‭2‬ 

Нуждаем се от свят, изпълнен с любов, но дали сме готови ние да се изпълваме с нея без битки, а по доверие ?! 

За да я приемем, да я отразяваме и даряваме ние се нуждаем от пълното и просветено познание за Божията Любов! Единствен Бог има безусловна, силна, непобедима, дръзка, мека и неизискваща любов. Без Него за нас е невъзможно да я познаем и приемем. Достигането до нейното преживяване е свързано не с борби и битки, а с доверие и търсене. Истинското познание на Господ и Неговия стандарт за живот тук и сега, пропъжда всеки страх и обезсилва всяко колебание. Ние вече сме получили правото да протегнем ръце към Него. Нужно ни е себеотдаване и често това е възможно единствено в личното ни съкрушение. Трудно достигаме до лично желание за “слабост” и искрена молитва в разкаяние. Това е и основната причината ние да се затрудняваме при използването на безгранично мощния похват – Божията Любов! Сякаш се страхуваме да Му се доверим, а ние се страхуваме, когато не го познаваме в пълнотата Му! 

„В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта.”

‭‭1 Йоан‬ ‭4‬:‭18‬ ‭

Да познаваш Господ е благословение за тези, които са Го пожелали! Никой човек не може да ни даде толкова сигурност и доверие, колкото Бог. Неговата любов е безгранична и ние се нуждаем от нея, както да я получаваме, така и да я отдаваме. 

„И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него.“

1 Йоан‬ ‭4‬:‭16‬ ‭

Нейното отдаване е невъзможно за човек, които живее в страни от Господ. Божият Дух обитава местата, където е търсен и призоваван в молитва, където жаждата за  любов е съкрушила егото на човека.

Търсиш ли отговора за себе си?! Имаш ли нужда от смисъла, който ще те направи завършен и силен в живота ти тук?!

Христос е твоят отговор, Неговата саможертва ще ти даде различна перспектива за личните ти битки с егото и неговото ехо. 

 „В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него. В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни. Ако някой изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него, и той в Бога.“

1 Йоан ‭4‬:‭9‬-‭10‬, ‭15‬ ‭

Кое приемаме за по-трудно: да се гърчим в битките си с гордост, предразсъдъци и его ИЛИ да се съкрушим отвътре, за да потърсим изпълването ни Божията любов?!