Докато боли

Докато боли, Aт те изцелявам! –  готовата фраза изтича като полъх на вятър, докато се моля. Едва я хващам. Зная Кой дава мъдрост от нищото в завършена краткост. Не и аз.

Привечер е. Огненият залез наднича над компютъра ми. Връща ме към Теб. Стои изпратеното Ти в ума ми слово. Чака приемане и оживяване. Прегръщам, Господи, словата Ти. И всичко, което идва в потвърждение на тях.

Преминаващата  буря обрулва от мен застоялата болка. Политат в тъмното загнояли парченца кожа. Изтича замърсена кръв. Щипят в очите изплаканите сълзи. Оттеква  учестеното ехо на сърцето.Тупти  натъртеното място. Нещо е изстъргано от мен. И ново се е родило.

Докато боли, Ти изцеляваш!

С мен Си на кръста, Исусе!

Гледаш ме от Твоя кръст, Господи!

 Докато те боли, Аз те изцелявам! 

От всичко грозно, грешно, фалшиво и ненужно. 

Но ще боли… Раждането винаги е с болка.

За да Ме видиш и приемеш Моята болка на кръста. 

Тя  те извика в живот. Извика те  изцелена и освободена. 

Само се облегни на думите Ми в болката си!

Какво бих правила без Твоята агония на кръста?! 

Без Твоята Любов и милост?!

Докато боли, изцелявам. 

Докато ти казвам болката си, Ти си ме изцелил!