8 Май / 2 ЦАРЕ

прочит за деня: 2 Царе 10-14 глава

СКАТАВАНЕТО

По времето, когато царете отиват
на война, цар Давид си взе отпуска. Той си остана в Ерусалим и се ската от
задълженията си, като остави неговите хора да свършат тежката работа. Давид
беше и войн и цар, обаче бойното поле не предлагаше големи удобства, а той беше
решил да си угоди и да се порадва на царската си позиция. Колко пъти и с нас се
е случвало да си кажем: „Толкова се трепах досега! И аз съм човек, време е да
се възползвам от това, което имам“. Все някога, като Давид в 11 глава, сме се
скатавали с оправданието, че е крайно време да не се занимаваме ние с всичко,
давали сме „задна“ и сме решавали да си угаждаме точно когато другите изнасят
войната на гърба си. Много неща обаче могат да ни се стоварят на главата, когато абдикираме от
функциите си. Решаваме, че за малко няма да сме: майка; баща; учител; служител;
директор; сестра; брат; приятел; защитник; пастор; цар; управник и т.н. и т.н.
За малко и само веднъж ще се поглезим, а се оказва, че последиците от това „за
малко“ и „само веднъж“, са много и доста трайни.

След описаната случка с Витсавее,
се казва, че Давид извърши зло пред Господа. Ако някога се надяваме, че
вършейки тайно нещо подличко, грешничко и зло, ще успеем да потулим работата
(както се надяваше Давид), можем да си припомним думите на Бог чрез пророк
Натан:

„Защото ти си извършил това тайно; но Аз ще извърша туй нещо пред
целия Израил и пред слънцето“
(2 Царе 12:12)“

Разобличението винаги е явно.
Човек не може да скрие загубата на Божието благоволение и изливането на Божия
гняв. Плодовете се виждат от всички.

Бог прие лично греха на Давид, окачестви го като презрение към Него, поради незачитане на разпоредбите Му. Самото извършване на греха започва още от абдикирането, когато Бог ни е поставил в позиция, която временно решаваме, че не ни се изпълнява. Това е същото незачитане, каквото е и същинския грях, само че едното е грях чрез действие, а другото – грях чрез бездействие.

Колкото и ниско да падна цар Давид,
той беше бърз да се покае, след като пророка го изобличи. Това спаси него и
целия му дом от тежко проклятие. Толкова е насърчително! Дори и много да
изпаднем, пак има надежда за нас, поради милостта на Бога. Нека запомним от
Давид обаче да не упорстваме в греха и да бързаме да се покаем от него. Колкото
по-бързо го направим, толкова последиците му ще са по-малки и той няма да успее
да ни съсипе.

Боряна Стайкова