Манипулацията на клеветника

Старозаветните книги ни носят усещането за някакъв вид архаичност и не сме много склонни да търсим истините в тях, докато Сам Господ не ни даде Своето прозрение. Прочитала  съм историята на Мойсей няколко пъти. Гледала съм и филмираната ѝ версия. Зная хронологията и значението на разказаното в нея. Рядко съм имала по-дълбок поглед върху историята с извеждането на израелтяните от Египет. 

Вероятно търсенето ми преди това не е било достатъчно или не ми е било време да открия ново за себе си познание във Вечната Книга. Сегашният ми прочит на историята ме спря на няколко места. Едно от тях е в 5-та глава, където Мойсей и Аарон се опитват да измолят от Фараон пускането на евреите (по задание от Господ, Който беше предначертал целия сценарий). Фараон не само че не се съгласи да ги пусне на поклонение пред Господа, а наложи нов, по-тежък налог на работниците, да изкарват същото количество продукция, като сами си набавят материалите, които преди това са им били доставяни. Това негово решение също бе продиктувано чрез закоравяване на сърцето му от Господа.

“Но колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; с нищо да не го намалите; защото безделничат и затова викат и казват: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог. Нека се възлагат още по-тежки работи на тези хора, за да се трудят в тях; и да не обръщат внимание на лъжливи думи.”

Изход‬ ‭5‬:‭8‬-‭9‬ 

И още…

“Но той (Фараон) каза: Без работа останахте, без работа, затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на ГОСПОДА.”

Изход‬ ‭5‬:‭17‬ 

Познатата човешка логика, която ни държи подвластни на ангажираността, за да не ни остава време за духовни дълбочини. Манипулацията на дявола е ясно разпознаваема тук и в днешно време. Според историята човечеството (в по-голямата си част) вече е свободно. А според развитието на обществото всичко, което вършим като доброволен труд, е изграждаща ни амбиция … 

Когато дръзнем да погледнем през различна перспектива, ще видим огромния натиск върху хората да се изнуряват от работа, задоволявайки СОБСТВЕНИТЕ си претенции, оставяйки без дъх и сили да потърсят духовните си нужди и да осмислят живота си тук. Дяволът, превъплатен в новите ни модерни виждания за светска успеваемост и зависимост от нея, ни държи роби на вменените ни уж лични търсения за удовлетворение. 

Интересното е, че ние доброволно се оставяме под неговото водене и сами определяме робската си принадлежност, прикрита чрез светска и бизнес йерархия. От търчане в търсене на “плявата за тухлите”, които ще слагаме за личните си стъпала в изкачването “нагоре”, не ни остава време да поседнем и да потърсим Онзи, Който държи ключа към Истината за живота ни тук и във Вечността. “Модерният” човек често се чувства толкова пренапрегнат и преработен, че неусетно изпада в състояния на тежки зависимости от различен вид. 

Търсейки изход от този си живот една част от хората се отказват и прекъсват физическия си път сами, друга част се оставят в пълно безразличие на течението и до където ги отнесе, дотам се заклещват. Има и друг тип хора, крайно неугодни на дявола, които ще търсят изхода и начина за освобождение чрез духа си. Когато можем да видим със сърцето си измамата в светските ни илюзии ще получим прозрения Свише, които ще освободят сетивата ни и ще проумеем значението на духовната си същност. Този нов поглед ще ни даде възможност да видим състоянието на света си на фона на безвремието. Това ще ни направи свободни. 

Духовно свободният човек не изпитва зависимост от светските манипулации и има сили да се отърси от натиска на фалшивите си претенции. Тогава сам може да прозре Изхода, който ще го изведе до най-плодоносните места за собствения му живот. Веднъж направили собствения си избор, ни остава да го задействаме, защото само в изпълнението му ще открием Истината за Него и ще Го разберем пълноценно. 

Благодарна съм за навременния “пътен знак”. Бог е верен!