7 Януари / Римляни

прочит за деня: Римляни 1-2 глава ДУХОВНА ПОКВАРА ИЛИ ПРАВЕДНОСТ ЧРЕЗ ВЯРА Колкото и лъскав и високотехнологизиран да е съвременният свят, той не може да скрие своята духовна и морална деградация. Независимо от опитите си извини своята поквара чрез политически идеологии като хиперлиберализма и неомарксизма, „мъдрувания“ които наричат черното „бяло“ и злото „добро“, човечеството никога…

7 Януари / Римляни

7 Януари / Римляни

прочит за деня: Римляни 1-2 глава


ДУХОВНА ПОКВАРА ИЛИ ПРАВЕДНОСТ ЧРЕЗ ВЯРА

Колкото и лъскав и високотехнологизиран да е съвременният свят, той не може да скрие своята духовна и морална деградация. Независимо от опитите си извини своята поквара чрез политически идеологии като хиперлиберализма и неомарксизма, „мъдрувания“ които наричат черното „бяло“ и злото „добро“, човечеството никога няма да може да се оправдае пред най-важния Съдия – праведния и свят Бог, който ще съди живите и мъртвите. Той ясно е разкрил Своята святост и праведност в творението Си, така че никой да не може да каже в свое оправдание: „Аз не знаех, че си такъв!“ За съжаление човечеството не постъпва адекватно спрямо Бог, като отказва да признае Неговото съвършенство и своята нужда от изкупление. Поради устроените духовни закони, онези, които решават да продължат в пътя на моралния разпад получават не само carte blanche за това, но и допълнителен духовен тласък в тази посока, за да стиганат дъното на духовната поквара.

От друга страна, за хората, които осъзнават своята нужда от спасение, Бог е дава изходен път. Те могат да станат „послушни на истината“ за своята окаяност и отчаяна нужда от изкупление, и за това, че в самите себе си нямат способност да се изтръгнат от примките на греха. За това е нужна сила, отвъд този свят – сила, която единствено Бог притежава която Той е вложил в благовестието за делото на Неговия Син, Изкупителя Исус Христос, който преди 2000 години умира на кръст вместо нас, грешниците, и понася нашето наказание върху Себе Си. В благовестието ни се предоставя Божията праведност, в която влизаме чрез вяра, в която вървим чрез вяра и в която растем, отново чрез вяра. Когато чрез вяра ходим в този Път, Бог изработва в сърцата ни това, което е било символизирано от физическото обрязване в Стария Завет – Той премахва всичко ненужно, всичко нечисто, и всичко, което чуждо на Бога и на Неговото съвършенство.

Лина Хотнишка