7. ИСЛЯМЪТ

Когато Църквата тръгва в погрешна посока, отхвърляйки Този, Който бе изкупил людете Си със скъпоценната Си кръв, Бог изпраща трудности и изпитания, за да поправи Своите неверни чада. Най-голямото от всички изпитания е свързано с личността на има Махомет или Мухамад, по-известен на Запад като Мохамед.

Мохамед е роден през 570 г. в град Мека, Арабия. Той твърдял, че произхожда от рода Хашем и племето Кораиши, на които, според традицията, бил поверен един прочут Черен камък, за който се смятало, че е паднал от небето.

Мохамед бил болнаво дете, страдал от епилепсия и това заболяване несъмнено оказало влияние върху целия ход на живота му. Още невръстен, останал сирак и бил отгледан от чичо си Абу Талеб, когото веднъж придружил с кервана до Сирия. В Сирия Мохамед посетил юдейски и християнски селища, видял и чул много неща, които му направили дълбоко впечатление.

На 25-годишна възраст той постъпил на служба у една богата вдовица от Мека – Хадиджа, и поел търговията на мъжа й. Работата му потръгнала и той скоро се оженил за Хадиджа, която била с 14 години по-възрастна от него.

В процеса на търговията Мохамед имал възможността да опознае прекрасно юдеите и християните, както и собствените си сънародници, и у него се зародило убеждението, че на хората е необходима нова религия. Той се почувствал призван за Божий пратеник, който трябвало да предупреди народа си, че може да избегне осъждение, като изостави идолите си и започне да се покланя на единствения и върховен Бог, когото познавал като Аллах.

На 40-годишна възраст Мохамед прекарал цял месец в усамотение в пещерата Хира, близо до Мека. По-късно разказал, че докато бил там на съзерцание, имал видение и получил послания от небето. Веднъж чул следните думи: „О, Мохамед, ти наистина си Божий пророк; не бой се; аз съм Божият архангел Гавриил“.

Мохамед кръстил новата си религия „Ислям“, което означава „послушание“ или „признаване за победен“. Той признавал, че Мойсей и Исус Христос са пророци, но твърдял, че той, Мохамед, е най-великият от всички. Според него Исус Христос бил свят човек, но не бил Божи Син, защото тъй като Бог бил едно цяло, не можел да има Син. Мохамед също така отричал непорочното зачатие на Христос, възкресението и възнесението Му. Никога християнската вяра не е имала по-голям враг от Мохамед.

Когато излязъл от усамотението си, Мохамед смело изобличил идолопоклонничеството на своите сънародници, но те му се присмели и взели на подбив идеите му. В 622 г. той, заедно със своите последователи, бил принуден да избяга от враждебната Мека в Медина, за да спаси живота си. Бягството им, наречено егира (или хеджира – изселване), започнало на 16 юли 622 г. и този ден се смята за начало на мюсюлманското летоброене. Осем години по-късно Мохамед се завърнал победоносно в Мека и унищожил всички идоли в този град. Смаяни от неговия успех, жителите на Мека викали: „Има само един Бог, Аллах, и Мохамед е неговият пророк“. Без съмнение чрез противопоставянето си на идолатрията Мохамед спечелил подкрепата на някои християни, наречени иконокласти (иконоборци), които ненавиждали идолатрията, но не обръщали голямо внимание на другите аспекти от Мохамеданското учение.

Новата религия учела, че всичко е предопределено от абсолютната сила и че след смъртта злото ще бъде наказано, а доброто – възнаградено. Ислямът не говори нищо за спасение по чиста и незаслужена благодат от Бога. Главните характеристики на Исляма са:

1)         изповядването на един Бог – няма друг Бог, освен Аллах, и Мохамед е неговият пророк;

2)         отправянето на молитви към Аллаха на определени интервали (5 пъти на ден) с лице към Мека;

3)         даването на милостиня;

4)         постене от изгрев до залез слънце по време на Рамадана – деветия месец от мюсюлманс-ката година. (Тъй като мохамеданската година е лунарна, Рамаданът се пада последователно през всички сезони на слънчевата година);

5)         поклонение в Мека поне веднъж в живота на човек.

Учението на Мохамед е събрано в свещената книга на мюсюлманите – Корана, като много от мислите на пророка са били предварително за-писани върху кости или палмови листа. Самата дума „коран“ означава „репетиция“ или „четене“. Мохамед твърди, че отделните сури са му внушавани от небето в продължение на 23 години.

От страниците на Корана мюсюлманите черпят повечето от своите молитви. Написан на арабски език, Коранът се смята за най-големият шедьовър в арабската литература. Мохамеданите смятат, че той е бил първоначално написан на огромна маса, разположена близо до Господния престол и наречена „запазената маса“. Смята се, че архангел Гавриил е запознал Мохамед с божествените тайни. Самият Коран учи, че когато е било необходимо хората да се опомнят, Бог е използвал пророци, главните от които са Мойсей и Исус, по-късно и Мохамед, най-великият от всички. Можем само да добавим, че учението на Корана няма нищо общо с учението на Библията. Мюсюлманите абсолютно отричат Божествената природа и възкресението на Исус Христос. За тях Той не е Син на Всевишния. Те се отнасят с пренебрежение към изкупителната Му смърт и проповядват спасение, което абсолютно изключва незаслужената Божия благодат.

Според Корана Мохамед разрешава по 4 съпруги на своите последователи, а той самият по откровение от Бога можел да има и повече. Мохамед умира през 632 г. на 63-годишна възраст, без да остави друг наследник, освен една дъщеря Фатима.Тялото му е погребано в гроб, изкопан под леглото, на което е издъхнал.

Според Мохамед различните пророци били изпратени от Бога, за да илюстрират различните Му атрибути: Мойсей показвал Божията благост и промисъл; Соломон – Божията мъдрост, величие и слава; Исус Христос – Божията праведност, всезнание и сила. Но аз – казвал той, – последният от пророците – съм изпратен с меча. Нека тези, които разгласяват моята вяра, не влизат в спорове и разпри, а да съсичат всички, които отказват да се покоряват на закона. Който се бие за правата вяра, и да падне, и да победи, непременно ще получи славна награда и ще влезе в Рая. Молитвата – добавял той – води досред пътя към Бога; постът води до небесните двери; милостинята отваря вратите на Рая, но победата в Свещената война открива истински достъп до небето.

След покоряването на Мека, Мохамед провожда пратеници до крале и императори с изисването да го признаят за „пратеник на Бога“ и се заема с меч да разпространява своята религия. След 632 г. властта поемат халифите, четирима от които основават Мохамеданската (или Мюсюлманската) империя, която се простира от Индия до Атлантическия океан и е дори по-обширна от Римската империя. До 662 г. са покорени Сирия, Египет, Месопотамия и Персия. Халиф Омар завзема Ерусалим в 637 г. и построява на мястото на древния юдейски храм джамията, която оттогава носи неговото име. Същият този Омар разрушава най-прочутата библиотека на света, която се е помещавала в Александрия, Египет. Той обявил, че не са необходими никакви други книги освен Корана и така унищожил някои от най-ценните литературни богатства на древния свят, сред които вероятно и множество ранни копия на християнските писания.

Хиляди християнски църкви били унищожени или превърнати в джамии. Северна Африка, където някога Августин и Киприан са изграждали процъфтяващи християнски църкви, падат в ръцете на арабите и от християнството, унищожено из корен, не остава и следа.

През 711 г. арабските орди прекосяват Гибралтарския проток и нахлуват в Испания, а скоро след това минават Пиренеите и навлизат във Франция. Но в 732 г., точно 100 години след смъртта на Мохамед, франките под предводителството на Карл Мартел пресрещат арабите в равнината на Тур и след шестдневна битка ги разбиват и ги принуждават да се оттеглят отвъд Пиренеите. Цели 700 години след това арабите владеят голяма част от Испания. Чак през 1492 г. Фердинанд Арагонски прогонва маврите (както тогава са наричали мохамеданите) извън Гранада – последния им бастион в Испания, и ги принуждава да се завърнат Африка.

Виждаме в какъв бич се превръщат Мохамед и неговите последователи и как светлината на евангелието изгасва в Северна Африка и голяма част от Азия. Ислямът е единствената световна религия, установена след идването на нашия Господ Исус Христос, и остава враг номер едно на християнството. Много малко и трудно спечелени са обърнатите в християнската вяра мюсюлмани.