4. ЦЪРКОВНИТЕ ОТЦИ

0

Трябва да правим разлика между Апостолските отци и Църковните отци. Някои от Апостолските отци, както вече казахме, са известни мъже, на които самите апостоли са предали Христовата вяра. Вече споменахме за тях в главата за мъчениците. Апостолските отци е трябвало да се борят срещу неприятел, който унищожава всичко по пътя си, неприятел, заплашващ отвън Тялото […]

4. ЦЪРКОВНИТЕ ОТЦИ

4. ЦЪРКОВНИТЕ ОТЦИ

Трябва да правим разлика между Апостолските отци и Църковните отци. Някои от Апостолските отци, както вече казахме, са известни мъже, на които самите апостоли са предали Христовата вяра. Вече споменахме за тях в главата за мъчениците. Апостолските отци е трябвало да се борят срещу неприятел, който унищожава всичко по пътя си, неприятел, заплашващ отвън Тялото Христово, Христовата църква.

След години идват ранните и по-късните Църковни отци. Най-известните от тях живеят в сравнително спокойната епоха на Константин Велики и неговите наследници. Но макар и мирна, това е епоха на процъфтяващи ереси и лъжедоктрини, тъй като врагът се опитва да унищожи Църквата отвътре, като я поведе по грешен път. Един от тези вътрешни врагове е Арий, за когото вече стана дума. Арий отрича върховенството на Господ Исус Христос и учи, че Христос е създаден и че не е изначалният, вечният Син на Отца.

Църковните отци защитават истината на Божието слово срещу подобни ереси. Те са църковни водачи, издигнати от Бога, за да проповядват истинските доктрини и практики. В техните писания откриваме данни за историята, ученията и традициите на Ранната църква. В тази глава ще се спрем само на трима от тях: Амброзий, Августин и Йероним. За Атанасий вече стана дума.

Амброзий (339-397) е син на римски наместник в Галия (днешна Франция). Завършил право В Рим, той постъпва на служба при императора и е назначен в провинцията, където е днешният град Милано. По това време почива епископът на града и около избора на негов приемник възникват разногласия между жителите. Вероятно някои от хората са искали епископ-арианец, а други – епископ, който да се придържа към доктрината, формулирана на Никейския събор. И тъй като можел да избухне бунт, Амброзий, като наместник, отишъл на едно от събранията им и се обърнал към хората, подканяйки ги да се държат прилично според християнския обичай. Изведнъж се чул (според преданието) детски глас: „Нека Амброзий ни стане епископ.“

Амброзий бил обичан от всички, защото бил истински християнин, и с мъдрото си красноречие направил впечатление на хората. Те решили, че Бог им говори чрез него. От всички страни се понесли викове „Амброзий е нашият епископ. Амброзий е нашият епископ.“ Учуденият императорски наместник откликнал на призива, макар че още не бил приел християнското кръщение. Той почувствал, че това е Божията воля. Кръстил се, включил се в християнското служение и за по-малко от седмица бил утвърден за епископ.

Макар и благ по природа, Амброзий проявил изключителна твърдост спрямо най-ожесточената опозиция. Император Теодосий, който уж бил прогласен християнин и член на Църквата, посякъл 7000 души от Солун, за да потуши бунт, в който били убити римски офицери. Амброзий написал писмо до императора, но не получил отговор. Скоро след това императорът дошъл на богослужение в Милано и се канел да участва в Господна вечеря. Но епископът се противопоставил, пресрещнал го на входа на църквата и казал: „Как ще вдигнете за молитва ръце, по които все още се стича кръвта на избитите. Как с такива ръце ще поемете и поднесете към устата си тялото и кръвта Христови? Излезте от тук и не смейте да прибавяте още едно престъпление към това, което вече сте извършили.“

Накрая римският император публично изповядал греха си и потърсил прощение на греховете си. Чак след 8 месеца бил допуснат на Господна вечеря. В знак на пълно примирение издал закон, според който смъртното наказание да не се извършва веднага, а 30 дена, след като е произнесена присъдата.

Следващият, на когото ще се спрем, е Августин – най-великият от всички Църковни отци. Той се откроява като ярка звезда на небосвода на ранната църковна история.

Августин (Блажени) от Хипо Региус по време на молитва (портрет от Рибера).


Августин е роден през 354 г. в провинция Нумидия, Северна Африка, недалеч от древния Картаген. Баща му бил езичник, а майка му – християнка с най-чисти добродетели, пламенна вяра и непомръкваща любов. Бащата мечтаел синът му да се посвети на рационалните науки, защото знаел, че е изключително надарен. Ето защо го изпратил да завърши образованието си в Картаген, но там пламенната, чувствена натура на Августин се поддала на житейските изкушения. Той изцяло попаднал в плен на светската суета. Майката обаче се молела непрестанно за заблудения си син. Дълго време сякаш молитвите й били напразни, молбите, предупрежденията и съветите й сякаш потъвали в пустиня. Изстраданата й вяра сигурно е получила голямо насърчение, когато един добър епископ я уверил, че син, по когото са изречени толкова молитви и пролети толкова сълзи, не може да бъде изгубен. Думите на епископа утешили майката и не след дълго се сбъднали. Тя особено се молила синът й да не замине за Италия, защото се страхувала, че там изкушенията ще бъдат още по- големи, отколкото в Картаген. Ала въпреки молитвите й, синът й заминал за Рим. Тя се страхувала от най-лошото, но Бог допуснал това за добро. След известно време Августин отишъл в Милано и по Божий промисъл се запознал с Амброзий, който проявил голям интерес към него.

Проповедите на епископа направили изключително впечатление на Августин. Той започнал да изучава Светото Писание и чрез просветлението на Святия Дух да разбира естеството на греха и Божията милост. В душата му се водела мъчителна борба. На 31-годишна възраст Августин в една от градините на Милано плачел и призовавал Господа да го освободи от греха. Той бил напълно отчаян от себе си, когато изведнъж чул гласа на някакво дете от съседна къща, което повтаряло в речитатив: „Вземи и прочети; вземи и прочети“. Августин начаса взел Новия завет и прочел Римляни 13, стихове 13 и 14. Първите думи, върху които попаднал погледът му били: „Нека ходим благопристойно, не по пирования и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти. Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.“

Всички съмнения, които го измъчвали, веднага се стопили. Там, в този момент, Августин преминал от смъртта към живота. Той отишъл да каже на майка си за случилото се. Тя била наблизо, защото го била последвала в Италия. Скръбта й мигом се обърнала на радост и тя прославила Господа, Който я благословил преизобилно, като направил много повече, отколкото можела да пожелае и в най-смелите си мечти.

По-късно Августин написва своите „Изповеди“, една от най-прочутите книги на всички времена, в която описва как Господ го е спасил от греха и съмненията и го е въвел в истината и благодатта. Доскоро преподавател по риторика в Италия, сега той се завърнал в Африка с намерението да живее в усамотение. Но това не била Божията воля за него. Бог го призвал да стане епископ в град Хипо Региус в Нумидия и Августин посветил блестящите си таланти на изграждането на Божията църква на запад. Той починал в Хипо през 430 г. Влиянието на Августин се почувствало най-вече в спора около британския монах Пелагий, който бил много опасен, защото разпространявал лъжливи доктрини. Той отричал първородния грях и твърдял, че грехът на Адам не е засегнал целия човешки род. Човекът, проповядвал той, не се ражда грешен; само ако иска, той е в състояние да върши всичко, което Бог желае от него. Пелагий учел, че способността за спасение е заложена в душата на изгубения грешник и от него се иска само да пожелае да я използва. Пелагий отричал необходимостта от „рождение свише“, от вътрешното действие на Святия Дух и от проявлението на незаслужената Божия благодат. Спасението не е „чрез дела, за да се не похвали никой“ (Еф. 2:9). Учението на Пелагий всъщност е отрицание на тази велика истина. Августин бил главният му опонент и оттогава неговите трудове по тези въпроси се ползват с изключително влияние през всеки период от църковната история.

Йероним живее по време на Августин. Говори се, че като млад той прекарвал с часове в катакомбите край Рим, където превеждал множество надписи. Йероним придобил отлични познания по гръцки език и бил един от малкото западни учени, проявили интерес към еврейския език. Всъщност Йероним става един от най-големи- те учени на своето време. Най-великото му дело е преводът на Библията от еврейски и гръцки на латински език. Голяма част от превода е извършена във Витлеем, където той се установява през 386 г. Този превод, известен като Вулгата (тоест Библия за „популярна употреба“), е бил използван през цялото Средновековие от Римокатолическата църква. Това е първата отпечатана книга след откритието на печатарската машина през 15 век. През 16 век прочутият Трентски събор я провъзгласява за „автентична“.

Йероним също се противопоставял с всички сили на Пелагианската ерес. Той починал около 420 г.

Йероним в работния си кът. Роден В Далмация, той се установява Във Витлеем през 386 г. и става игумен на манастир. Основната му заслуга е преводът на Библията от староеврейски и гръцки на латински език, т.н. Вулга, векове наред използвана от Римокатолическата църква. Забележете пауна; широко разпространено било схващането, че плътта на пауна не се разлага, поради което птицата се превръща в символ на възкресението.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.