3 Април / ЙОВ

прочит за деня: Йов 35-36 глава

ПРОБУЖДАНЕ

Героят на разсъжденията ни днес отново е Елиу. Смелият младеж, който възмутен прекъсна драматичния монолог на Йов в предишните глави, (като го извади от омагьосания кръг на самовгълбяването в собствената му праведност) продължава дръзновено да го изобличава и днес… В думите му усещаме възмущение, непримиримост и болка от духовния унес, в който Йов е изпаднал.

Макар и възпитан, Елиу е
прям и директен: „Мислиш ли, че е право
това, което рече ти: моята правда в това дело е повече от Божията? Защото ти
рече: Какво ще ме ползва повече, отколкото ако бях съгрешил.“

Въпросът му удря право в целта. Въпросът му пробужда. Опитвам се да си представя погледа на Йов – смутен и объркан… като пробуден от дълбок сън. Йов мълчи, но Елиу не оставя въпросът да звучи риторично, а му дава му ясен отговор: „Нечестието ти може да повреди само човек като тебе; А правдата ти може да ползва само човешки син“.
Или казано на съвременен език – общото между това дали извършваш грях или правда е, че и двете действия имат пряко отношение към теб самия; разликата е в резултата – в единия случай грехът те поврежда; в другия – правдата ти носи благословения.

Елиу продължава
разсъжденията си и е откровен до болка: „Наистина
Бог не слуша празнословието… и не е прегледал със строгост надменността ти“.

В следващата глава Елиу
балансира строгото изобличение с надежда. Надежда за Божия характер и любов:

„Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого…
Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите му,
И така би извел и теб из утеснение в широко място, където няма теснота
И слаганото на трапезата ти би било пълно с тлъстина.“

Вероятно изобличението на Елиу действа като мехлем за раните на Йов.
Представям си как надеждата осветява лицето му.
Нека тази надежда да осветява и нашите лица.

Надя Кирякова