3 Април / 1 ЦАРЕ

прочит за деня: 1 Царе 16-20 глава ЧУВАМЕ ЛИ БОЖИЯ ГЛАС? Самуил е бил човек като всички нас. Неговото естество не е било по-различно от нашата човешка природа. Със сигурност той е имал своите страхове, притеснения, въпроси и трудности – разбираме, че синовете не са му носили  радост, утеха и гордост: „Но синовете му не…

3 Април / 1 ЦАРЕ

3 Април / 1 ЦАРЕ

прочит за деня: 1 Царе 16-20 глава

ЧУВАМЕ ЛИ БОЖИЯ ГЛАС?

Самуил е бил човек като всички нас. Неговото естество не е било по-различно от нашата човешка природа. Със сигурност той е имал своите страхове, притеснения, въпроси и трудности – разбираме, че синовете не са му носили  радост, утеха и гордост: „Но синовете му не ходеха в неговите пътища, но се отклониха та отиваха след сребролюбието, и вземаха подкуп, и извръщаха правосъдието.” (1Царе 8:3)

Въпреки това, Самуил беше и служител. Божий човек. Оставен от съвсем ранна детска възраст в Божия дом, той не се беше оттеглял от служба пред Бога през целия си живот. Можем да си представим как малкия Самуил търка пода или мете двора пред храма, как приготвя храна за свещеника и синовете му. Прекарвайки времето си в отдадено служение в храма, момчето растяло и все повече се научавало как да служи на Бога, как да чува Неговия глас и да предава словото Му на народа. „И Самуил растеше; и Господ бе с него, и не оставаше да падне на земята ни една от неговите думи. И целият Израил, от Дан до Вирсавее, позна, че Самуил беше потвърден за Господен пророк, И Господ пак се явяваше в Сило; защото Господ се откриваше на Самуила в Сило чрез словеса от Господа. И Самуиловите думи се разнасяха по целия Израил.” (1 Царе 3:19-21)

Има много гласове на този свят. Гласът на вината, гласът на отмъщението, гласът на срама, гласът на отчаянието, гласът на славата, гласът на властта. ЧУваме ги всеки ден, те ни заливат отвсякъде. Но дали сме се научили да разпознаваме Божия глас?

Много често Той – Божият глас, е в тишината…

Дали пък не е добре да запушим ушите си за светските грижи и примамливи обещания? Като онова, глухото жабче, което подскачало към върха на планината и не спряло докато не стигнало върха, въпреки, че всички му викали отдолу: „Недей, няма да успееш!”, „Няма да ти стигнат силите!”, „Ти си само една жаба, за какъв се мислиш?”

Спри!

Затвори очи!

Запуши уши!

И в молитва чуй какво има Бог за теб!

Еми Христова