29 Юни / Езекиил

прочит за деня: Езекиил 13-18 ПРИМЕРЪТ Ами къде е духовенството, къде са пророците на Израил? Защо не се усеща присъствието им? Точно те са следващите. „Горко на глупавите пророци!“ (13:3) Те са говорили на хората онова, което искат да чуят и са допринесли за падението. Нищо добро не чака народ, който няма истинско духовенство, готово…

прочит за деня: Езекиил 13-18

ПРИМЕРЪТ

Ами къде е духовенството, къде са
пророците на Израил? Защо не се усеща присъствието им? Точно те са следващите. „Горко на глупавите пророци!“ (13:3)
Те са говорили на хората онова, което искат да чуят и са допринесли за
падението. Нищо добро не чака народ, който няма истинско духовенство, готово да
проповядва истинското Божие слово, а не безсмислици. Лошо е, когато духовният
мрак е толкова гъст, че нищо не се вижда. Тогава само такива праведници като
Ной, Йов и Даниил биха се избавили, но само те и никой друг (14:14). Когато
атмосферата е отровна, в нея могат да оцелеят само най-здравите.

Човек не може да чете с безразличие
глава 16. Това е страстната изповед на огорчения Бог. Той сравнява Своя народ с
жена, която е била в плачевно състояние, но Той се е погрижил за нея и я е
въздигнал. Това е описано с такива детайли, които звучат доста необичайно за
едно Божие слово – но как да говори едно огорчено сърце? Вместо тази спасена и
удостоена с чест жена да е вярна на своя спасител, тя се втурва в разюздано
прелюбодейство. Любовниците й нямат брой.

Нашето призвание не е да търсим
приятелство със света, което е вражда против Бог (Яков 4:4), а да бъдем верни на
Този, Който ни е спасил и изкупил.

Грехът е престъпление не само към себе
си, но и към поколението – с това продължава пророкът в 18 глава. Евреите
казвали: „Бащите ядоха кисело грозде, а
на децата оскоминяха зъбите“ (18:2)
. Родителите страдат от това, което е
сполетяло децата им. Но какво друго биха могли да очакват? Какъв пример са
видели те от тях? И щом са пострадали, това е естествен резултат от
подражанието на тези, които са ги възпитавали. Божият принцип е всеки да плаща
за своя грях: „Благоволя ли Аз в смъртта
на нечестивия? – казва Господ. А не е ли по-добре да се отвърне от пътя си и да
живее?“
(18:23) Ако нямаме жал към себе си, нека поне за децата си да
помислим и на тях да покажем добър пример, чрез който те ще бъдат улеснени да
изберат доброто.

Данаил
Налбантски
още размисли на автора можете да откриете на @DanielNalbantski във Facebook или
Messenger