25 Юни / ЛЕВИТ

прочит за деня: Левит 7-9 глава

СВЕЩЕНИКЪТ И БОЖИЯТА СЛАВА

„И го закла, и Моисей
взе от кръвта му и я сложи на края на дясното ухо на Аарон, на палеца на
дясната му ръка и на палеца на десния му крак. И приведе синовете на Аарон
и Моисей и сложи от кръвта на края на дясното им ухо, на палеца на дясната им
ръка и на палеца на десния им крак; и Моисей поръси с кръвта олтара от всички
страни. (Левит 8:23-24)

Бог
заповяда на Мойсей, при посвещаването на Аарон и синовете му за свещеници, да
сложи от кръвта на жертвата на ухото и палците на ръцете и краката им. Ако
трябва да сме по-точни – на дясното ухо, ръка и крак. Нищо от това, което прави
Бог, не е случайно. Десницата винаги е символ на силата и величието. „Твоята десница, Господи, се
прослави чрез проявена мощ; Твоята десница, Господи, разби неприятеля.” (Изх.15:6)

Това много ясно ни показва, че силата и освещението на
свещенниците за служението идва не от тях а, от кръвта на агнето – т.е. от
Господа. Всеки, който служи, трябва да предаде ухото си – послушание първо пред
Господа; палеца на дясната си ръка – да върши само Божиите дела в святост; и
палеца на десния крак – да ходи в пътищата на Бога, а не в обичаите и традициите
на другите народи.

Същото важи и за нас днес.

Ако свещениците направят този акт на вяра и покорство
към Бог, има обещание, че Божията слава ще се изявява на целия народ. И
чудесното е, че това наистина се случи: „…и цялото общество се приближи и застана пред
Господа. И Мойсей каза: Това
е, което Господ заповяда да направите; и Господнята слава ще ви се яви. (Левит
9:5-6)

След
като свещениците са се посветили, те благославят Божия народ преди и след като
влизат в Божието присъствие и Божията слава се явява на всички: „Тогава Аарон повдигна ръцете
си към народа и го благослови; …И Мойсей и Аарон влязоха в шатъра за срещане и при излизането си благословиха народа;
и Господнята слава се яви на целия народ.” (Левит
9:22) 

Ние нямаме собствена заслуга, за да влезем в присъствието на Бога. Нито собствена сила, мъдрост и способност да служим на другите хора. Всичко е заслуга на жертвата на Христос и на помазанието на Святия Дух, Който ни дава сила/способност да извършим Божиите дела за Божия слава: „…всичко вършете за Божия слава.” (1Коринт. 10:31)

Това ни поставя в положение на всекидневно общение и пребъдване в Христос и зависимост от Неговата сила, мъдрост и благодат чрез Святия дух. Нека не забравяме да пребъдваме и черпим сила и живот от Лозата Христос (Йоан 15 гл).

Пламен Борисов