2 СОЛУНЦИ, глава 1

НАЙ-ДОБРАТА КОМПЕНСАЦИЯ

„Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на онези, които ви оскърбяват, а на вас, оскърбените, да даде утеха (както и на нас), когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели,  в пламенен огън да раздаде възмездие на онези, които не познават Бога, и на онези, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус. Такива ще приемат за наказание да бъдат във вечна погибел, лишени от присъствието на Господа и от славата на Неговата сила.“ 2 Сол.1:6-9

Справедливо и честно е ако извършителите на всяко зло, измама, щета или нанесена болка, бъдат наказани! Ние знаем, че Бог е справедлив и често очакваме, а и настояваме наказанието да стане веднага и то пред очите ни!

Само че Бог не е екзекутор и не се удоволства от наказанието и смъртта на грешника!

А нека си и признаем и нас също не ни удовлетворяват бедите на злодеите. Когато това се случи пред очите ни, осъзнаваме, че тяхната болка или нещастие, не ни носи щастие или възстановяване на ощетеното.

Мисля си, че със сигурност трябва да променим представите си, за това как Бог гледа човечеството и по специално на онези, които определяме като заслужаващи наказание.
За тях, също като за нас, Той е единствената Надежда, Господ и Бог!
За Него те също са част от любимо Му творение, за което е бил готов да остави небето и да го изкупи от злините и греховете му. И най-чувствителните от нас и най-милозливите, и най-любящите, не могат да изпитат или да разберат напълно тази любов и болка, която Бог изпитва, когато вижда някое Негово дете да наранява другите Му деца.
За Него и едните и другите са деца, Негови деца!
Понякога се възмущавам и упреквам родители, които несправедливо и до край защитават лошото поведение на децата си – Бог обаче не прилича на тях! Когато Неговите деца извършат зло, Той ги разтърсва за да им напомни за Себе Си, но не бърза с крайното наказание, за да им даде шанс да се покаят и примирят с Него.
А когато злодеите покаят,
повярвайте ми, това ще бъде
най-голямата компенсация и за нас,
които сме били ощетени!

Ние смятаме, че най-голямото наказание за непокаялите се грешници е Огненото езеро. Не приятели! Най-голямото наказание за непокаяните не са огнените пламъци, а това за винаги да бъдат„лишени от присъствието на Господа и от славата на Неговата сила„!