17 Юни / ЕФЕСЯНИ

прочит за деня: Ефесяни 1-3
глава

БОЖИЕ СЕМЕЙСТВО

“Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ
Исус Христос, Който в Христос ни е благословил с всяко духовно благословение в
небесни места” (Ефесяни 1:3)

Кое, според теб, е най-голямото благословение? Кое ти дава най-голяма утеха и сигурност? Кое е най-висшето благо и най-скъпоценният дар, за които човек би мечтал?
Задай тези въпроси на човек, който ходи с наведена глава, защото се чувства отхвърлен от обществото и дори от близки хора, и той ще ти каже: „Искам да бъда приет, ценен и обичан”. Попитай едно сираче и то ще поиска семейство и дом. Или дори попитай някой, който има благата на света, но чувства празнота в сърцето си, понеже не е познал истинската любов към приятел и поради това не може да сподели радостта от придобивките си, които сам Бог му е дарил. Сигурен съм, че и той ще поиска да има радостта от споделената любов с близките си. Любов, която да свързва сърцата в едно и която дава смисъл на нашето съществуване.

Духовните благословения, които идват от небесни места превъзхождат земните. Духовните благословения имат вечна стойност. Те са промислени за нас в миналото – ние сме избрани в Него (ст. 4); работят в настоящето – ние сме осиновени чрез Христос сега (ст. 5); и са обещани в бъдещето – единение с Христос на всичко, което е небесно и земно (ст. 10).

С тези начални стихове на възхвала в първа глава ап. Павел ни разкрива вечния план на Бог –  още преди създаването на света Той ни е избрал и определил да бъдем Негово наследство в Христос.  И сега Бог Отец ни осиновява в Своето семейство чрез вяра в Христос, като ни изкупва от греховете ни и ни дава вечно спасение чрез Своята благодат.
Но спасението не е крайната цел на Бога. Той желае не просто да ни спаси от греховете ни, но и да ни направи  свои деца, подобни на Неговия Син, за да бъдем Негово свято семейство и наследници на Царството Му завинаги.

Не е ли това най-голямото благословение – да бъдем безкрайно възлюбени синове и дъщери на Вечния Бог, да наследим Неговата слава и да се радваме непрестанно на присъствието Му?
Не е ли това надеждата, която просветлява сърцата ни и ни води в този духовно мрачен и объркан свят? Нека Бог, Който ни е избрал в Христос и е запечатал сърцата ни чрез Духа Си, да ни даде сила, за да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов.

Тодор Ботев