15 Май / 2 Царе

прочит за деня: 2 Царе 15-19 глава

ЗАМЕСТИТЕЛИТЕ В ЖИВОТА НИ

В 15 глава на 2 Царе виждаме как Авесалом планирано и
усърдно работеше да подрони авторитета на Давид (2Царе 15:2). Ставал е рано и е
причаквал всеки, който е трябвало да дойде пред царя за съдба. Авесалом е
заставал между човека и царя без никой да го е упълномощил. Присвоявайки си
власт, той е отбивал хората от царя. По този начин, отклонявайки ги от
истинското правосъдие, лесно ги е оправдавал. Нещо повече, приласкавал ги е с целувка
и е клеветял царя:

„И
Авесалом му казваше: Виж, твоята работа е добра и права; но от страна на царя
няма кой да те слуша.”

Макар да е бил царски син, Авесалом не е бил цар и не е
трябвало да се отнасят до него. Хората, обаче, са ги сърбели ушите да чуят
колко са прави. Те искали, ама много искали, царско благоволение, за да се
почувстват важни. Авесалом не е казал, че ще съди справедливо, той е казал, че
ако има власт е щял да ги оправдае, а те едва ли всички са били за оправдаване.

В реалния живот около нас, ако се замислим, ще видим, че има
такива хора, които добиват популярност с фалшива загриженост за нас и другите
като нас. Хора, които си присвояват пълномощия да се „грижат“ за нашия живот и
нужди. Те неусетно изместват Бог, казвайки: „Аз ще се погрижа за теб, аз ще ти
снабдя нуждите само почакай!” Обаче не минава дълго време и виждаш, че не ги
интересува истински твоята нужда и добруване, а само постигането на тяхната
цел. В този смисъл, макар първоначално да възкликваме с радост: „Благодаря ти
Господи, как цял живот съм чакал някой да се погрижи за мен!”, после като
излъгани камилчета, огорчени и попарени, си казваме: „Твърде хубаво беше, за да
е истина”. Ние сме виновни не по-малко обаче, че допускаме някой да измества
Бог за снабдяването на нуждите ни. Той е, който се е грижил за нас досега и
занапред също ще го прави!

Писано е да не уповаваме на човек, затова трябва да се
покаем, че сме избрали заместител. Както израелтяните по онова време, ние сме
отговорни да донасяме делата си (нуждите, прошенията, споровете) на правилния
адрес, пред Бога, както израелтяните трябваше да се отнасят до царя. За да не
изпаднем в беда, трябва да търсим истинския цар, а не ласкаещия загрижен
заместник, изпречил се на пътя ни. Ако хората се бяха отнасяли само до царя,
Авесалом нямаше да успее да създаде междуособица, да раздели царството и да
загинат толкова много хора. Както се вижда от тази история, нито е безопасно,
нито е безболезнено да се избира заместител.

Боряна Стайкова