14 Април / МАРК

прочит
за деня: Марк 9-10 глава

ОБЛЕЧЕН В СВЕТЛИНА

Историята с преображението на Исус ни отвежда на планината, където
Той разкри Божествената Си Слава пред тримата ученици.

И след шест дни Исус
взе Петър, Яков и Йоан и заведе само тях на една висока планина насаме; и се
преобрази пред тях. Дрехите Му станаха блестящи, твърде бели, каквито никой
избелвач на земята не може така да избели. (Марк 9:3)

Това, което учениците видяха там със сигурност беше трудно за осъзнаване и
разбиране за тях. И определено беше нещо много по-различно от чудесата, на
които те ставаха свидетели ежедневно.  В
този миг те видяха славата на Исус, Той им се разкри като Богочовек пред. Освен
това видяха Илия и Мойсей, чуха Божият глас от облака, Който им каза: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте.
Каква гледка само!

Четейки тази история днес, Бог проговори в сърцето ми с нещо неочаквано за
мен.

Вниманието ми се насочи към дрехите на Исус. Мислено се пренесох на
планината. Опитвах се да си представя най-чистото бяло, което съм виждала, най-сияйния
изгрев, който съм наблюдавала. Тези блестящи дрехи разкриват същността Му-чистотата
Му, светостта Му. Подобно облекло подобава само на съвършено чистият.
Развълнувах се: Господи искам да бъда чиста!

Открих толкова много символика в дрехите. Обратно на правдата на Исус,
словото ни казва, че нашата правда е като омърсена дреха, че греховете ни са
като мораво. НО благодарение на смъртта и възкресението на Исус, днес Бог
поглежда към нас през светлината и чистотата на Своя Възлюбен Син, когато стоим
скрити в Него. В Него греховете ни не са вече морави, но са по-бели от сняг.
Вината ни е заличена, грехът ни е простен, дрехите ни отразяват светлината на
Неговите дрехи.

Но ако ходим в
светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на
Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях. (1 Йоан 1:7)

Осъзнаваме ли, че Бог наистина гледа нас през Своя Син?

Когато сгрешим и се покаем искрено за грешката си, приемаме ли прошката,
която Исус ни дава? Или се самонаказваме като задържаме в себе си чувство за
вина, самообвинение и постоянно си напомняме „как можах да извърша това или
онова“?

За съжаление, аз често се изгубвам в подобен лабиринт от мисли и това ми пречи
да приема с радост прошката на Бога.

Истината е, че когато се разкаем и покаем с искрено сърце, прошката Му идва
към нас на момента. Ако изповядваме
греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от
всяка неправда. (1 Йоан 1:9)

Бог не е като нас, които често чакаме да ни „мине“, за да простим. Когато
предадем на Исус мръсните си дрехи, Неговата светлина и чистота ги обхващат и
очистват на мига.

Господи, благодарим Ти!

Николета Ботева