10. РАННИ МИСИОНЕРИ В ЕВРОПА

Под управлението на римския император, наследил Константин Велики, евангелието се разпространило из европейските страни по протежението на реките Рейн и Дунав, макар че по-късно се наложило евангелизацията по тези места да продължи.

Един от прочутите мисионери на 7 и 8 век е Уилиброрд, роден в Нортъмбрия през 658 г. – висок, достолепен човек – сериозен и улегнал, но с весел характер. Още на седемгодишна възраст бил изпратен от родителите си в манастира в Рипон. На 20 години постъпил в колеж в Ирландия, а 11 години по-късно повел група мисионери към Европа, след като получил папската благословия да работи сред фризите – както били наречени всички холандски племена от тази епоха. Вероятно Фризия е била много по-голяма от днешна Холандия, защото през вековете голяма част от територията й е била погълната от морето. Ненапразно Фризките земи са били наречени „Ниските земи“. След време Уилиброрд пристигнал в Утрехт, където през 631 г. построил първата християнска църква и не щадил усилията си да разпространи евангелието по целия този край. Ето защо той е познат като „Холандският апостол“. Веднъж пристигнал в Зееланд, част от Фризия, и видял група хора, коленичили пред каменен идол. Уилиброрд веднага се почувствал като апостол Павел, когато в Атина видял люде изцяло отдадени на идолопоклонството. Той застанал пред недодяланото изображение. Хората били смаяни. Какво търсел там този чужденец? Започвайки да проповядва, Уилиброрд изобличил хората за тяхната глупост. „Вашите богове – казал той, – имат очи, но не виждат и уши, но не чуват. А сега ще ви покажа, че съм прав“, след което грабнал една тояга и строшил идола. Тълпата се разбягала панически, но един езически жрец, който стоял наблизо, страхувайки се да не му отнемат влиянието и авторитета, изтеглил меч и нанесъл удар по главата на Уилиброрд. За щастие раната не била сериозна и мисионерът продължил делото си.

При едно от пътуванията си той пристигнал в селището Хейло в Северната част на страната. Там имало продължителна суша и никъде не можело да се намери вода. Изтощени, мисионерите седнали, измъчвани от непоносима жажда. Уилиброрд коленичил и помолил Бога за помощ. После взел лопата и започнал да копае. Помощниците му се присъединили към него и скоро открили извор с прясна студена вода. И до днес този извор се нарича „изворчето на Уилиброрд“. След 50 години предана служба на Господа Уилиброрд умрял и бил погребан в Люксембург.

Друг английски мисионер, смятан за по-велик от Уилиброрд и с около 20 години по-млад от него, е Уинфред, известен като Бонифаций „Германският апостол“. Роден в Кредитън, в английското графство Девън през 680 г., той по собствено желание бил възпитан в манастир в Ексетър и още на младини решил да стане мисионер. През 716 г.се присъединил към възрастния Уилиброрд във Фризия, но тъй като по тези земи се водела война и му се струвало невъзможно да провежда мисионерска дейност, се върнал в Англия. Скоро след това обаче заминал за Рим и получил поръчение от папата да работи сред езическите племена в Германия. Той проповядвал в Саксония, Бавария, Тюрингия и Хесе, и през 745 г. бил назначен за архиепископ на Майни.

Докато бил в Хесе, веднъж близо до град Гайсмар попаднал на един вековен свещен дъб. Хората се събирали под клоните му да почитат бога на гръмотевиците Тор, и изпитвали към този дъб страхопочитание. Напразно Бонифаций ги просвещавал колко празни са идолите, докато най-накрая решил да им даде нагледен урок. Заедно с неколцина от помощниците си се приближил до дървото с голяма брадва в ръка. Езичниците го наобиколили, завладени от огромна възбуда и почуда. И когато проехтял първият удар, те помислили, че Бог Тор ще удари с гръм Бонифаций. Вместо това, според преданието, силен вятър разцепил дървото на четири и Бонифаций поръчал от материала да направят дъски за строежа на църква. Вярата на хората в силата на идола се изпарила и те вече отказвали да слушат поученията на своите жреци. С удвоени усилия Бонифаций и приятелите му продължили да им проповядват и много от жителите на Гайсмар приели благата вест за Господ Исус Христос. Във Фулда бил построен манастир и още докато Бонифаций бил жив, в него се заселили 400 монаси.

През 754 г. Бонифаций заминал повторно за Фризия, където опитите му да проповядва този път се увенчали с успех, но враговете на християнската вяра само чакали сгоден момент да й нанесат удар. Един ден, близо до селището Мърмъруд, голям брой вярващи трябвало да приемат водно кръщение. Враждебни тълпи се приближили до мястото и започнали да ги предизвикват.

Християните искали да защитят своя учител и се приготвили да се бият, но Бонифаций се обърнал към тях с думите: „Деца мои, не се бийте; нека да последваме примера на нашия Господ в Гетсимания. Ние скоро ще Го видим в славата Му. Отдавна копнея да Го видя и да бъда с Него. Нека да се молим“. Те коленичили за молитва, но тълпата се нахвърлила върху тях с писъци и Бонифаций заедно с 51 негови последователи бил убит.

Друг мисионер, разпространил евангелието във Фландрия е французинът Сент Елоа. Той бил ковач и златар по занаят. Кралят на Франция поръчал да му изкове златен стол, обкован със скъпоценни камъни и Елоа се справил толкова добре, че бил всепризнат за най-надарения ковач на времето си. Той забогатял много, но по Божията милост се научил да цени небесните богатства повече от нетрайните земни блага и използвал богатството си, за да освобождава роби-военнопленници. Откупвал ги и ги връщал свободни в родината им.

Но Елоа искал да освобождава хората не само от железните земни окови; той горял от желание да ги освободи и от оковите на греха, в които ги държал Сатана. И желанието му се изпълнило. Назначили го за епископ и той скоро се отправил към езическа Фландрия и Нидерландия. 18 години работил сред жителите им с голямо усърдие и себеотрицание. Освен в тези страни той разпространявал християнството и в Северна Франция и основавал манастира Солиняк край Лимож. Сент Елоа умрял през 659 г. на 70-годишна възраст.

Почти един век и половина след смъртта на Елоа в Северна Франция се родил „Апостолът на Севера“ Сент Ансгар (или Оскар, на лат. – Ansgarius). Като петгодишно момче той постъпил в бенедиктински манастир и станал монах. Но у него имало голямо желание да стане мисионер и когато се представила възможност, отпътувал за Дания с надеждата да занесе там благата вест. Детронираният крал на Дания потърсил убежище в двора на Луи I Благочестиви, крал на франките. Там повярвал в Христа и приел кръщение. Когато вече можел да се завърне в Дания, той взел със себе си християнски проповедници, сред които бил и Ансгар. Със собствени средства Ансгар откупил няколко роби датски младежи, за да ги обучи да сеят Божието слово сред сънародниците си. В Дания той построил дървени църкви, но когато отново прогонили крал Харолд от Дания, Ансгар също бил принуден да напусне страната и да се завърне в родината си.

Не след дълго Ансгар получил зов за помощ от шведския крал Бьорн и заминал за Швеция. Но той решил да основе мисионерски център в централна Европа, откъдето да се направлява делото в Скандинавия и през 831 г. станал архиепископ на Хамбург. По това време закипяла благовестителска дейност, но и трудностите не били малко. Викингите непрекъснато нападали, плячкосвали и опожарявали крайбрежните градове на Северна Европа и през 840 г. те разрушили всички църкви в Хамбург, при което Ансгар едва не изгубил живота си.

Кралят на Швеция все още призовавал да му изпратят Божии служители и Ансгар пак бил готов да тръгне с двама помощници, но докато прекосявали Балтийско море, корабът бил нападнат от пирати и християните пристигнали с празни ръце при шведския крал. Той ги приел сърдечно и скоро била построена първата християнска църква в Швеция. Но противниците на християнството били много и мисионерската работа бавно напредвала. Проблеми създавали и езичниците от Дания. Кралят на Швеция най-после поставил пред събрание от народни представители въпроса дали християнството да се проповядва или не.

В разгара на споровете станал един възрастен швед и заявил, че Богът на християните е по-силен от Тор. Това решило въпроса и на мисионерите било разрешено да проповядват на спокойствие. Ансгар починал през 865 г.

Днес можем да си поставим въпроса – как така не са се отчайвали тези християнски мисионери? Тайната за тяхното постоянство е, че те не са преследвали успеха, славата и личното облагодетелстване, а са изпълнявали повелята на Господа: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар“ (Марк 16:15).