1 КОРИНТЯНИ, глава 9

… или ЦЕЛЕУСТРЕМЕН ЖИВОТ

„И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха; но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.“ 1 Кор. 9:26-27

Призракът на безпосочното съществуване
Една от най-страшните опасности по пътя на нашето християнско звание е вярата ни да изгуби своята цел и посока. Християнин без ясен духовен ориентир прилича на кораб, останал без кормило и компас насред бурно море. Той неизбежно се превръща в съвременен образ на „Летящия холандец“ – онази мрачна морска легенда за призрачен съд, който се носи безпомощно по вълните, управляван от капитан, продал душата си на дявола. Кораб, превърнал се в знамение за зловеща участ.

Всеки вярващ – и всяка църковна общност – останал без живот с ясна цел, добра воля и библейска посока е обречен никога да не стигне спасителното пристанище и накрая да претърпи духовно крушение. Неслучайно в оригиналния гръцки език, една от основните думи за грях (hamartia) буквално означава „да пропуснеш целта“. А помислете: има ли по-трагичен и фатален пропуск за нас – от този да не стигнем там, за където сме тръгнали, и да пропилеем вечността си?

Истинската цел на вярата
Вярата в Христос не е егоистично бягство от реалността. Основната цел на нашия извървян път е да станем жива, действена част от великия Божи план за спасението на човечеството. А нашето лично спасение е естествено следствие и плод на това съучастие в Божието дело.

В цялата девета глава на Първото послание към Коринтяните апостол Павел разкрива именно този фокус на своя живот и служение: да достигне чрез светлината на благовестието до колкото се може повече човешки души и да ги доведе при Христа.

„За всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина!“

Какъв дълбок, саможертвен вик на един божи човек, който е бил готов на всяка цена, независимо от обстоятелствата, тежестите и изпитанията на които е бил подложен, да изпълни мисията, за която е бил призован от Бога!

И погледнете грандиозния резултат: плодът от неговия труд не са просто единични повярвали хора, а живи, функциониращи църкви, изобилно посяти по цялото лице на тогавашния свят – от Йерусалим, през остров Крит, Мала Азия, Мизия, Македония, Гърция, та чак до сърцето на империята Рим и пределите на Испания!
Всъщност, дело на неговото благовестие и труд, чрез апостолските ученици ( на апостол Павел) е разпространението на християнството по нашите земи. (виж тук)

Духовният маратон на Апостола
Това е било състезанието на на живота, на един велик мъж, изключително мотивиран от съзнанието за краткостта на земния човешки живот. Павел е бил готов да понесе всичко: несправедливи упреци, жестоки удари и замеряне с камъни; физически лишения, корабокрушения и окови в тъмниците. Работил е неуморно, шиейки палатки, за да не бъде в тежест на никого, и е ставал „всичко за всички“, устремен към една-единствена цел: „да участва в благовестието“.

И сякаш това не е било достатъчно – докато е лежал в студените и влажни римски подземия, той не е спирал да пише писма – станали послания до основаните от него църкви днес и които отекват и в нашите сърца, за да ни събудят от духовната дрямка и да ни подтикнат към същия славен духовен подвиг.

Ето защо, в светлината на този огнен пример, е съвсем естествено да завърша с този съдбовен въпрос:

Каква е целта на вашия живот?