Завършекът на Марка

Завършекът на Марка

01.04.2005 0 By Evangelsko.info

bobiensis_400

Доний К. Донев

Евангелието според Марка е еднa от най-изследваните новозаветни книги. Поради неговите тематично съдържание и лингвистични характеристики, се предполага, че то е завършено най-рано между четирите евангелия, като авторът е записвал части от проповедите на апостол Петър.

Елементарно изследване показва, че множество пасажи от Марка са използвани от Лука и Матей след добавено разширение или обяснение към първоначалната форма на текста. Над 90% от текста на Марка може да бъде намерен под една или друга форма в текста на Матей, а 55% в Лука.

Тази употреба определя Евангелието според Марка като приоритетен източник за написването на синоптическите евангелия и като такъв, съдържанието и дължината на текста са от значение. Това важи при определянето на авторството на текстовете на синоптическите евангелия, особено ако части от текста на Марка са били изгубени или заместени и е не са достигнали до нас в първоначалния си вид.

Очевидно, когато се спори за дължината на даден текст, най-вероятните промени биха били в неговия завършек. Възможните причини за това са изгубване на листи от MSS, прибавяне на заключителни бележки и т.н. Подобни съмнения има и за завършека на Марка. Познатите днес MSS предлагат няколко варианта на Марка 16 с разлики в петнадесет от двадесетте стиха на текста:

Мк. 16:1 – изпускане на имената на Мария Магдалена и Мария
Мк. 16:2 – промяна на времето на глагола „изгря”
Мк. 16:4 – тук латинският Бобиенски кодекс вмъква пасаж, описващ възкресението

Мк. 16:17 – думата „нови” е изпусната в по-късните MSS
Мк. 16:18 – фразата „и в ръцете си” в началото на стиха е изпусната в Текстус Рецептус (ТР), от където всички Български преводи (освен WBTC, 2000) я считат за излишна.

Мк. 16:19 – фразата „Господ Исус” е заменена с „Господ” в по-късните ръкописи. Подобна разлика се вижда и в Българските преводи. „Господ Исус” е приета от по-късните ББД 1940, 2000, 2002, 2003, Верен 2001, Отворена Библия (ОБ) 2002, WBTC, 2000, а само „Господ” е предпочетена от по-ранните Цариградски версии (1912, 1914 и 2001 – ревизиран).

Най-сериозната вариация в Мк. 16 е изпускането нa целия пасаж от ст.9-20. Въпреки че през 177г. Ириней цитира Мк. 16:19 (Срещу Ересите, Книга 3, 10:5-6), първоначалното съществуване на завършека на Марка е под въпрос, заради липсата му в редица важни ранни MSS. Съществуващите доказателства от познатите MSS могат да се разделят в четири главни групи:

(1) Пропуснат завършек: Последните 12 стиха от завършека на Марка са пропуснати в двата най-стари гръцки MSS, Синайския и Ватиканския кодекси. Пасажът липсва и в Бобиенския кодекс, синайско-сирийски MSS, около 100 арменски MSS и в два други MSS обозначени като 304 и 2386. Изглежда, че последният първоначално е съдържал допълнително заключение, тъй като завършва с думите „се бояха”.

Остатъкът на Мк. 16 вероятно е бил изгубен с откъсването на последната страница. Климент Александрийски, Ориген, Киприян и Кирил Ерусалимски не споменават ст.9-20. Йероним (3 – 4в.) свидетелства, че пасажът липсва в почти всички гръцки MSS, а Евсевий не го включва в своя канона, твърдейки, че верните копия на Марка завършват със ст.8.
Немалко MSS съдържат пасажа с анотация, обясняваща липсата му в по-старите MSS или го маркират с астерик (*) и обели (_), използвани като обозначения за по-късна добавка към ранен текст.

(2) Къс Завършек: Няколко MSS продължават и след ст.8 с различни вариации на т.нар. къс завършек. Между тях са четири унциални гръцки MSS от 7-9в. (L Ψ 099 0112 al), старoлатинският MSS (к), сирийски, няколко сахидски, бухаирски, както и не малко етиопски MSS. Някои Библии съдържат един от тези варианти в ст.9, в който се чете: „Но те вкратце разказаха на Петър това което им беше казано. След това, сам Исус изпрати помежду им от изток до запад свещеното и нетленно послание на вечно спасение.”

Тази вариация на късия завършек на Марка има своите недостатъци – като очевидното фактологично разминаване в това, дали учениците са разказали или не видяното. Освен това, вътрешното свидетелство на текста показва голям процент думи, които не са от речника на Марка. Общият тон е реторичен, което е в разрез с опростения стил на цялото евангелие. В същото време, самият пропуск на ст.9-20 може да бъде използван и като външно доказателство, тъй като никой книжник, разполагащ с толкова богат материал, не би го отделили от текста, без да има съществени причини.

(3) Дълъг завършек: Традиционният завършек на Марка, представен от KJV в превод от ТР, присъства в голям брой MSS, между които A C D K W X Δ Θ Π Ψ 099 0112 f13 28 33 al. Августин, Ириней и Диатесарон на Тациян свидетелстват за присъствието на ст.9-20, а Юстин Мъченик го цитира в своята Апология (1.45) с вариация единствено в подредбата на думите в ст.20.

Дългият завършек на Марка, който е широко разпространен в съвременните версии на Библията, съдържа вътрешни доказателства, че е по-късна добавка. Например, множество от използваните думи в ст.9-20 не принадлежат в речника на Марка, което показва присъствието на отделен автор. Прилагателното „отровно” (Мк. 16:18) не е използвано никъде другаде в Новия Завет. Същото важи за израза, toiς met’ autou genomenoiς, букв. „билите/ходилите с него” или дори „тези били/ходили с него” (Мк. 16:10). Буквалният превод на български включва елементарен динамичен еквивалент, който предава миналото отглаголно в български език, без да е нужно превеждането му като глагол или вмъкването на спомагателен глагол. Поради рядката си граматическа форма, тази фраза е учудващо и разнообразно преведена от Българските преводи. Едни превеждат миналото отглаголно като перфектно време – „ония, които са били с Него” (Православен, ББД 2002 (Съглашенски)). Тези група преводи приема американизирана форма на перфектно време със спомагатален глагол „бяха”, който не присъства в гръцкия текст. Втората група преводи, които избягат спомагателния глагол, идват от славянски и руски, и отново неточно превеждат „тия които беха с него” (Цариград 1940) или „тия които бяха с него” (Цариград 1912, Ню Йорк, 1918), заменяйки отглаголната форма с глагол. Трета група превеждат „тия, които бяха Го придружавали” (1924, 1940, ББД 2002, 2003) или „тези, които бяха Го придружавали” (Верен, ОБ). Въвеждането на нова дума като „придружавали”, дори и да е вярно по смисъл, е неправилен превод, тъй като думата липсва в гръцкия текст. Тези преводи биха били по-разбираеми, ако се използва интерпретивното „учениците му”, както прави WBTC.

Връзката между ст.8 и ст.9-20 е толкова странна, че е почти невероятно авторът преднамерено да е включил два завършека. Подлогът, който в ст.8 e жените, е неочаквано заменен с Исус в ст.9. Мария Магдалена е повторно представена, след като това вече е направено няколко стиха по-рано в 15:47 и 16:1. Останалите жени от ст.1-8 не се споменават повече. Използването на anastasiς de и позицията на prwton са по-подходящи за начало на история, отколкото като продължение на ст. 1-8. Всички доказателства показват, че пасажа 9-20 е добавен от втори автор с цел по-пълно заключение на текста, като текста е най-вероятно заимстван от друг документ.

От историческа гледна точка изключването на ст. 9-20 присъства както при Тишендорф, така и при Уескот и Хорт. Такова решение вероятно произхожда не само от разликите в завършека на Марка в ранните текстове, а и от решението на Евсевий да не включва ст. 9-20 в канона. Последното е явно от факта, че ст. 9-20 не съдържат номерация от Евсевий или Амоний. Същевременно Скривенер защитава присъствието на ст. 9-20, посочвайки използването им в Гръцки църковни четения за празниците Възнесение и Богородица, датиращи от преди 4в., отхвърляйки твърденията на Евсевий, Йероним и Ориген. Скривенер предлага анотация от 17 доказателства в полза на ст. 9-20, но повечето се базират на анализи на познатите документи, отколкото на непознати по-нови такива.

Предвид горните доказателства, тази статия завършва без да взима страна в спора относно завършека на Марка. За автора е достатъчно да покаже доводите на двете страни и с това да представи една дискусия, която все още не е намерила своя пълноценен без отговор. За идните остава да открият достатъчно ранни документи доказващи едната или другата теории. За нас остава да задаваме навреме трудните въпроси, за които все още нямам отговори.

„За Библията” е научноизследователска поредица чиято мисия е да информира, дискутира и образова по проблеми свързани с историята и текста на Библията. Печатно издание на поредицата излиза в Евангелски вестник от 2005г.