Остромировото евангелие

17.11.2005 0 By Evangelsko.info

ostromir_400

Доний К. Донев

Един от шедьоврите на славянската писменост достигнали до нас е Остромировото евангелие. Считано за най-старият запазен руски ръкопис, то е многократно изследвано и интерпретирано. Съхранява се в Петербургската библиотека и за първи път е издадено от А. Востоков през 1843.

Преписът е изготвен за боярина Остромир, приближен на Киевския княз Ярослав. Автор на преписа е дякон Григорий работил в Новгород около 1056. Бележка на последния лист на евангелието подробно информира, че изготвянето на ръкописа е отнело повече от половин година – от 21 октомври 1056 до 12 май 1057. На първата страница е написано, че това е „Евангелие софейское апракос“, което обяснява, че ръкописът е бил дарен от Остромир на Софийската катедрала в Новогород.

Кодексът е изготвен от бял пергамент, с богато включени в него елементи на художествено оформление, което свидетелства за развитието на книжовността в древна Русия. Книга трета съдържа илюстрации на Йоан, Лука и Марко, придружени от майсторски набор от калиграфии.

През 1701, ръкописът е включен в имуществения опис на една от църквите на Московския Кремъл. През 1720 Петър I разпорежда да се състави пълен списък на съхраняваните в църкви и манастири древни ръкописи. Във връзка с указа, същата година Остромировото евангелие е пренесено в Петербург. През 1805 е описано сред вещите на императрица Екатерина II, след което Александър I разпорежда да се предаде в отдела за ръкописи към Публичната библиотека, където остава и до днес.

Каталогизирането на Остромировото евангелие в Императорската публична библиотека поставя началото на неговото всестранно изучаване както като палеографски и лингвистичен документ, така и като културен паметник с особено историческо значение. Най-известното изследване на текста е на А. Востоков, който през 1820 публикува „Рассуждение о славянском языке”, включващо бележки по Остромировото евангелие, а през 1843 публикува пълно издание на текста с граматически коментар и словоуказател.

Според изследването, Остромировото евангелие е написано около 70 години след приемането на Християнството в Русия. Явно е, че този текст, както и Изборникът на Светослав, са преписи на старобългарски кирилски оригинали, което потвърждава кирилицата като основа за създаването на староруски и старосръбски книжовен език.