[Translate this post in English]

---

Д-р Теол. Доний К. Донев

Библията на Матюс е първата официално оторизирана Библия на английски език отпечатана най-вероятно вероятно в Антверп в печатницата на Ханс Холбейн въпреки, че заглавната страница гласи: „1549 – Отпечатана в Лондон от Джон Дейи & Уилям Серес”, докато друго издание чете: Графтон и Уитчърч – Лондон. Преводът е на Томас Матю, псевдоним на Джон Роджръс, роден около 1500г. Роджръс е първият протестантски мъченик убит за вярата чрез изгаря не на клада през 1555г. в Смитфийлд, по време на царуването на Мери Тудор (Кървавата Мери).

Роджърс е приятел на Тиндейл завършил Кеймбридж, който наследява от Тиндейл някои от непубликуваните ръкописи от превода на Стария завет. Новият завет и Петокнижието на Матюс следват почти буквално превод на Тиндейл, докато текстът от Ездра до края на Апокрифа е от Старият завет издаден от Ковърдейл. Текстът от Исус Навиев до Летопис е доста различен от изданието на Ковърдейл и е общоприето, че също идва от превода на Тиндейл.

Библията на Матюс съдържа, за първи път на английски език, апокрифната Молитва на Манасия, преведена от френската Библия на Оливет. Роджърс добавя и над 2000 коментарни бележки към текста, някои доста противоречиви, с които дефакто прави нова ревизия на текста на Тиндейл. Библията на Матюс е известна и като „Библия на женобийците” заради коментара към 1 Петрово 3:7, който казва: „Ако [жената] не е покорна и в помощ [на съпруга си, той] да набие страх Божи в главата й”.

Първото издание на Библията на Матюс излиза през 1537г. в тираж от 1500 копия отпечатани под специален „кралски лиценз” със съдействието на Кромуел и Кранмер. Преиздадена е още само два пъти през 1549 и 1551г., но дори само тези три издания са достатъчно за да осъществят връзката между преводът на Тиндейл и Великата Библия която ще бъде издадена по време на царуването на Едуард VI (1547-1553).

Прочетено от другите:

• БЕЛЕЗИ на ГРАБВАНЕТО: Ще види ли това поколение Божието царство?
• Още веднъж за славянския превод на Библията (Част 1)
• БЕЛЕЗИ на ГРАБВАНЕТО
• БЕЛЕЗИ на ГРАБВАНЕТО: 6. Евангелието ще бъде проповядвано по целия свят
• 11.1.11: БЪЛГАРСКА ВИДЕО БИБЛИЯ

По темата:

• Библията на Ковърдейл (1535)
• Библията на Тавернър (1539)
• Съвременни английски преводи и версии на Библията
• Библията на Цвингли
• 10 археологически открития на 20 век относно Библията

[Translate this post in English]

---

Д-р Доний К. Донев

Библиите на Матюс и Ковърдейл излизат от печат с позволението на Хенри VIII. По заповед на краля, през септември 1538г., са поставени във всяка църква в Англия, което ги прави задължителни за използване по време на богослужение. Самите свещениците предпочитат по-голямата и удобна по размер Библия на Матюс.

От септември 1538 до април 1539, използването на английската Библия нараства неимоверно. Кралската заповед гласи: „да не бъде обезкуражаван никой от четена или слушане на Библия, но да се насърчава и провокира всеки да чете същата, която е самото живо Слово Божие”. Миряните взимат заповедта присърце и четат Библията дори по време на богослужение до толкова, че няколко месеца по-късно кралят е принуден да издаде нова заповед с която да забрани такова поведение в църква.

Неминуемо се стига до идеята за нов превод, който е равен по точност на текста на Матюс, но изключва неговите коментарни бележки по текста. Кромуел дава тази задача на Майлс Ковърдейл. Според кралската заповед новата Библия трябва да е по-голяма по размер от Матюс, което и дава титлата „Великата Библия” – не толкова заради качеството на превода, колкото заради огромния й размер. Единичната страница е 38х25.5см.

Допълнително, Великата Библия бива приковавана за църковния амвон с вериги против крадци. Самият печат трябва да бъде осъществен в Париж, но заради голямата съпротива на френското свещенство е завършен в Лондон през 1539 и тя става първата „оторизирана” английска Библия. Всяко копие от изданието й носи специална анотация на заглавна страница: „Това е Библия предназначена за използване от църквите”.

Ковърдейл не владее гръцки и еврейски и ревизията му използва Библията на Матюс за базов текст, като целенасочено изоставя оригиналната анотация по текста. Поправките му са малко или много съгласувани с латинското и гръцкото издания на Нов завет на Еразъм. Великата Библия замества Лутеровият ред на книгите, който поставя Евреи, Яков и Юда най-накрая, с реда на Еразъм. За ревизията на Старият завет е използвано Мюнстеровото ново издание на латинския Стар завет. Първото издание е незадоволително и е последвано от второ през април 1540г., което за първи път съдържа пролог написан от Кранмер. Трето и четвърто издания следват съответно през юли и ноември 1540 и май 1541. Великата Библия е издадена в общо шест различни ревизии.

Прочетено от другите:

• Печатни издания на Еврейската Библия
• Мартин Лутер: Библия, която реформира историята
• Знаете ли, че Мартин Димитров е …
• БЕЛЕЗИ на ГРАБВАНЕТО: 7. Бързата световна комуникация и последните Божии свидетелства
• БЕЛЕЗИ на ГРАБВАНЕТО: Ще види ли това поколение Божието царство?

По темата:

• Библията на Тавернър (1539)
• Френската Библия
• Мартин Лутер: Библия, която реформира историята
• Ранни версии на немската Библия
• Печатни издания на Еврейската Библия

[Translate this post in English]

---

Д-р Теол. Доний К. Донев

Преводът на Тиндейл излиза на бял свят само с помощта на множество верни приятели и помощници. Един от тях е Майлс Ковърдейл. Роден през 1488 г. в Йоркшир, Ковърдейл израства сред августинските монаси в Кеймбридж и навършвайки пълнолетие става един от тях. Активен мисионер и проповедник на евангелието в и извън пределите на университета, той става част от авангарда на религиозни дискусии на реформацията. Когато един от раните английски реформатори, д-р Барнс, е арестуван в Лондон през 1528, Ковердейл е затворен заедно с него.

Постоянно преследван заради убежденията си, скоро Ковърдейл се отказва от августинския орден за да продължи да проповядва свободно в родната си епархия Есекс. Един от обръщенците му изповядва пред лондонския епископ, че разисквал книгите на Еразъм, твърдял, че изповед пред Бога с вяра е достатъчна за спасение и проповядвал против поклонението пред образи. Това е достатъчна причина да бъде обвинен в ерес и принуден да напусне Англия.

Около 1529, след корабокрушението на Тиндейл, Ковърдейл работи заедно в него върху новият английски превод в Хамбург. Същевременно в Англия, Хенри VIII се развежда, отхвърля върховенството на папата и обявява авторитета на Писанията над авторитета на Рим. Около 1533г. е разпространена новината, че Хенри VIII ще признае английските преводи на Библията и на 19 декември 1534г. архиепископът Кранмер издава официално призвание да му бъдат предадени всички налични английски преводи за да може да бъде направен нов превод по специална заповед на краля.

Оторизирането на нов превод означава, че кралят, а не Рим е върховния авторитет на църквата в Англия. По тази причина назначените преводачи, начело с лондонския епископ, отказват да осъществят превода изразявайки несъгласието си Библията да бъде четена от простолюдието. Това дава шанс на Ковърдейл да се намеси, въпреки че е все още в изгнание в Европа. Резултатът е първата печатна цяла Библия (стар и нов завет) на английски език отпечатан в Цюрих през 1535г.

Преводът не е от оригиналните езици, а използва лутеровия немски превод, няколко латински версии и наличният превод на Тиндейл. Библията на Ковърдейл съдържа и апокрифните книги, които католическата църква приема като канонични, но не като част от текста, а като добавка накрая – метод, който ще стане традиция при издаването на множество протестантски версии. Изданието е разделено на шест части. Петокнижието и Йон са ревизии на превода на Тиндейл, Йов и Новият завет са също заимствани от Тиндейл, а останалата част от Стария завет е превод на самия Ковърдейл. Текстът е разположен в две паралелни колони като заглавията на книгите запазват старолатинските си названия (напр. Sapientia за Премъдрост (Притчи)).

Копия от изданието са изпратени в Англия за да бъдат прегледани от краля. Хенри VIII ги предава на няколко различни епископа, чиито коментари съдържат множество забележки, но единодушно потвърждават, че ереси не са открити. Отговорът на краля е: „Тогава, щом няма ереси, в името на Бога нека бъде разпространен сред хората”. Така, преводът на Ковърдейл става първата английска Библия отпечатана с кралско позволение. В последствие, Ковърдейл участва и първата цялостна английска Библия, която е отпечатана на територията на Англия от Джеймс Никълсън през 1537г.

Прочетено от другите:

• Женевската Библия (1557-1560)
• Що е то палеография?
• УЧИЛИЩЕ по ОСВОБОЖДЕНИЕ и ИЗЦЕЛЕНИЕ
• Съвременни английски преводи и версии на Библията
• 11.1.11: БЪЛГАРСКА ВИДЕО БИБЛИЯ

По темата:

• Библията на Матюс (1537)
• Библията на Тавернър (1539)
• Съвременни английски преводи и версии на Библията
• Библията на Цвингли
• 10 археологически открития на 20 век относно Библията

[Translate this post in English]

---

Д-р теол. Доний К. Донев

„Противопоставям се на папата и всички негови закони: и ако Бог ми даде сили, ще направя така, че един ден всяко момче което оре по полетата на Англия ще знае повече Писанията отколкото самия папа.”- Уилям Тиндейл

Уилям Тиндейл е роден през 1494г. в Уелс, но израства в околностите на Оксфордския университет. Бакалавърското му образованието в Оксфорд (1512) включва класическа лингвистика и изкуства, със специален приоритет върху изучаване на Писанията. След успешно завършване и на магистърска степен в Оксфорд (1515), владеейки шест езика, Тиндейл продължава образованието си, в Кеймбридж, където научните трудове на Лутер и Еразъм са често разисквани. Приема свещенически сан в католическата църква – единственият начин по който може законно да проповядва в Англия по това време.

Междувременно, за около 130г., от времето превода на Уиклиф, не са правени опити за нов английски превод на Библията. Великата схизма разкъсва единността на църквата, дублирайки папския режим на Рим в Авиньон (1378-1417). Гутенберг изобретява печатната преса (1454) и отпечатва пълния текст на латинската Вулгата. Турция завладява Византия (1453) и много гръцки монаси мигрират в западна Европа, носейки със себе си ценни новозаветни ръкописи. Започва ерата на големите открития и най-вече новата земя: Америка (1492). Еразъм Ротердамски издава първият цялостен гръцки Нов завет (1516), а Мартин Лутер дава начало на Реформацията със своите 95 тезиса (1517).

Докато Реформацията в Европа е в своя разгар, в Англия е в сила закон от 1408г., който забранява текстът на Библията да бъде превеждан на английски език. Интересът на младия Тиндейл към тезите на Реформацията формира неговото разбиране на теологията и практика на Словото, което е в разрез с общоприетото статукво и той е често обвиняван в богословска ерес и противоцърковна дейност. Премества последователно в Лондон и Бристол, където проповядва и прави планове за превод на Библията на говорим английски език. Надеждата му, епископът на Лондон и близък приятел на Еразъм, Тунстал, да спонсорира новият превод се увенчава с неуспех. Бивайки постоянно атакуван от страна на църковните епископи, Тиндейл е наясно, че е невъзможно да осъществи превод на Библията в Англия, не само заради законовата забрана, но и поради това, че не може да намери партньор, който познава достатъчно добре еврейския език. Той пише: „…. не само, че не се намери място да преведа Новия завет в лондонския двореца на господаря ми, но нямаше такова място дори в цяла Англия”.

С помощта на Хъмфри Мамат, богат търговец на платове и поддръжник на лолардите, Тиндейл отпътува за Германия. Там, около 1525г. завършва своя първи превод на Новия завет и го отпечатва на следващата година в печатницата на Петер Шьофер, като първия печатен Нов завет на английски език. Три копия от това първо издание са запазени от наши дни, едно от което бе продадено за 1.5 млн. щ.д. през 1998г.

Тиндейл продължава да ревизира основно текста на превода според новите правила на английската граматика. На много места се налага да използва думи, които са нехарактерни за английския език за да предаде идеите на Библията като пасха, миротворец, жертвен агнец и дори прилагателното хубав (beautiful). Това му донася славата на „архитект на английския език.” Тиндейл е и първият новозаветен преводач, който използва курсив за да обозначи думите, които не са в оригинала – практика, която е запазена и до днес. Въпреки, че използва текста на Лутер, преводът му е направен на базата на третото издание на гръцкия Нов завет на Еразъм.

Тиндейл ревизира преводът си най-вече заради опитите на Джордж Джой да заимства от неговия превод в своя собствена ревизия, която замества множество от използваните думи, като възкресение (resurrection) представена от Тиндейл с тежката фраза „живот след този живот”. Пет последователни ревизии на Новия завет на говорим английски език са отпечатани, като последната от 1535г. става база за издаването на Библията на Матю.

Най-използвано обаче остава богато илюстрираното трето издание на Тиндейл от 1534г. То е внасяно контрабандно в бали памук и чували пълни с брашно от лолардите в Англия и разпространявано с голям успех, достигайки дори до Хенри VIII. В същото време, католическите епископи изгарят всички копия които могат да закупят. Иронично е, че Тиндейл използва придобитите от продажбата финанси за да отпечата нови копия на превода си.

Под постоянна заплаха за живота си на Стария континент, Тиндейл превежда и голяма част от Стария завет. Запознава се с равини, които го обучават в тайните на еврейския език. Това му помага в превода, който стига до 2 Летописи, въпреки че са запазени преводи и на Книгата на пророк Йон. Преводът му от еврейски е повече от буквален, използвайки еврейски динамични еквиваленти като: „да умреш смърт”, „течащи с мляко и мед”, „странник в чужда земя” и „ябълката (зеницата) на окото му”.

Около времето в което превежда Петокнижието, Тиндейл пътува за да го издаде в Хамбург, но претърпява корабокрушение близо до холандския бряг. Тиндейл изгубва не само финансите с които смята да плати изданието, но и целия новопреводен текст заедно с използваните източници. Пристигайки в Хамбург, Тиндейл търси помощта на своя сънародник Ковърдейл, с когото превеждат наново Петокнижието в периода от Великден до Рождество.

Атаките срещу превода и срещу самия Тиндейл са непрестанни. През май 1535г., той е отвлечен от Антверп и затворен в крепостта Вилворд в Белгия. За това, че е превеждал Библията, получава смъртна присъда чрез едновременно изгаряне и обесване. Молбата му да му се предоставят еврейска Библия, граматика и речник за да продължи да превежда остава неудовлетворена. Присъдата е изпълнена 500 дни по-късно. Последните думи на Тиндейл от огнената клада са молитвата: „Господи, отвори очите на английския крал.”

Това, което Тиндейл не знае, е че няколко месеца по рано Хенри VIII е благословил отпечатването на нова английска Библия, базирана на преводът на Тиндейл, която излиза през 1539г. и е позната като Великата Библия. Библиите в издание на Ковърдейл и Матю, макар и анонимно, включват огромни части от превода му. Дори Женевската и Епископската Библии използват множество от преводните му текстове за своите издания.

По-малко от век по-късно, през 1611г. по заповед на крал Джеймс, ще бъде издадено оторизирано издание на Библията, което въпреки, че е подготвено от 54 независими преводачи в по-голямата си част (над 80%) заимства дословно от превода на Тиндейл. Предговор към едно от по-късните издания на Новия завет на Тиндейл гласи: „Все още се възхищават на това, че учените, които през 1611г. са подготвили Оторизираната версия за крал Джеймс толкова често говорят с един глас – явно чудо. Разбира се, че е така: този глас, който те никога не посочват, е гласът на Тиндейл.”

Прочетено от другите:

• БЕЛЕЗИ на ГРАБВАНЕТО: Ще види ли това поколение Божието царство?
• БЕЛЕЗИ на ГРАБВАНЕТО: 7. Бързата световна комуникация и последните Божии свидетелства
• БЕЛЕЗИ на ГРАБВАНЕТО
• Дани АНГЕЛОВ за ВЯРАТА
• Френската Библия

По темата:

• Библията на Матюс (1537)
• Великата Библия (1539)
• Библията на Ковърдейл (1535)
• Библията на Тавернър (1539)
• Предговор към Новият Завет

[Translate this post in English]

---

Д-р Доний К. Донев

Ричърд Тавернър е роден 1505г. Завършва университетите в Кеймбридж и Оксфорд и става адвокат. По време на юридическата си практика издава ревизия на Библията на Матюс с минимални корекции. Владеейки отлично старогръцки, той превежда и голяма част от Апокрифа за лично ползване. Неговият превод на 1-2 Ездра, Товит и Юдит значително се различават от версиите на Ковърдейл и Матюс. Тавернър номерира Псалмите според Вулгата и представя четири Книги на царете, вместо 1-2 Самуилови и 1-2 Царе (както е обикновено в английските Библии). Редът на книгите от Новия завет следват този на Матюс.

Тавернър е клиент на Томас Кромуел, което му дава специални привилегии при издаването на Библията, особено след 1536г. когато получава длъжността главен секретар. Отстраняването на Кромуел през 1540, спира издателската му дейност заради която е затворен в Лондонската кула. През 1552г., обаче, успява да получи благоволението на Едуард VI и е помилван и получава разрешително да проповядва, въпреки че е само мирянин. Умира през 1575г. Въпреки, че версията, която издава съдържа само минимални ревизии на текста, тя става първата английска Библия (вкл. Апокрифа) напълно отпечатана в Англия.

Прочетено от другите:

• БЕЛЕЗИ на ГРАБВАНЕТО
• В КЪЩАТА на ГРЪНЧАРЯ
• Библията на Цвингли
• Неделни богослужения на ЖИВО [неделя 10ч.]

По темата:

• Библията на Матюс (1537)
• Великата Библия (1539)
• Библията на Ковърдейл (1535)
• Съвременни английски преводи и версии на Библията
• Библията на Цвингли

[Translate this post in English]

---

Уилям Тиндейл, 1526

Слушай внимателно, читателю (умолявам те) за да дойдеш до разбирането, както Писанията казват, без отклоняване в думите на здраве и вечен живот, чрез които (ако се покаяме и вярваме) сме новородени, сътворени отново в плодовете на кръвта Христова; която не вика за възмездие, като авеловата кръв, но е заплатила живот, любов, милост, благодат, благословение и всичко обещано в Писанията. На онези които вярват в Бога и са покорни; [тя] стой между нас и гнева, възмездие и проклятие и всичко което Писанията заявяват срещу невярващите и непокорните, които се съпротивят и не се подчиняват в сърцата си на закона на Бога, който е праведен, свят, справедлив, както следва да бъде.

Забележи ясните и изявени места в Писанията, а на съмнителните места не добавяй тълкувание противоречиво, но (както Павел казва) нека всеки бъде в съгласие с вярата. Забележи разликата между закона и Евангелието; че едното иска и изисква, а другото извинява и прощава; едното заплашва, а другото обещава всички добри неща на онези които са положили упованието си в Христос. Евангелието изявява добрата вест и е обещание за добри неща. Не всичко описано в книгите на Евангелието е Евангелие: защото ако законът се отмахне, ти не би познал значението на Евангелието и не би могъл да видиш прошка милост и благодат, освен чрез законът който те порицава и декларира греха ти, пропуските и престъпленията.

Покай се и повярвай Евангелието, както каза Христос в началото на Марка. Винаги прилагай закона в делата си, дори ако намираш поквара в сърцето и така несъмнено ще се покаеш и ще почувстваш в себе си тъга, болка и скръб в сърцето си по причина, че не можеш напълно да извършиш делата на закона. Прилагай Евангелието и неговите обещания относно заслужаването на Христос и милостта на Бога и неговата истина, и така няма да бъдеш в отчаяние, но ще чувстваш Бог като мил и милостив баща. И духът му ще обитава в теб силно и обещанията ще ти бъдат дадени до последно (но без да ти позволят да се самозабравяш и да си небрежен); и всеки грях ще ти бъде простен заради Христовата кръв, на Когото покори себе си изцяло, без зачитане на добрите ти дела или на лошите.

Учените Християни умолявам – бивайки сигурен доколкото съвестта ми свидетелства, че с чисти намерения, без чуждо влияние и вярно преведох [Евангелието], доколкото Бог ми е дал дарбата на знание и разбиране – да не се обиждат бързо от грубостта на работата, но да вземат предвид, че нямаше от кого да заимствам или помощта от някой който бе превеждал по същия начин или същите неща от Писанията преди мен. Предвид още нуждата и товарът (Бог знае) далеч от силите ми – за което няма да се хваля – и при липсата на много от нещата от които се нуждаех. Приемете го като нещо, което все още няма пълната си форма, но е родено преди времето си и като нещо което е започнато, а не нещо което е вече завършено.

Във времето, което има да дойде (ако Бог ни е определил) ще дадем пълната форма и ще извадим това което трябва и ще добавим което трябва и което е било пропуснато по невнимание, и ще съкратим това което е сега преведено надълго, и ще осветлим ако е нужно, и ще намерим на места по-правилния английски, и в таблица ще разясним думите, които не са често използвани и ще покажем как Писанието използва много думи, които са разбираеми за обикновените хора, декларирайки, че един език не превъзхожда и не бива да надмогва над друг; и ще превъзмогнем себе си за да видим по-добре и да подобрим за слабия стомах; с желанието към онези които са учени и можещи да си спомнят задължението си и да помогнат в делото за да предадем в поучението на Христовото тяло (което е събранието на онези които вярват) онези дарби които са получили от Бога със същата цел. Благодатта, която идва от Христос, да бъде с онези които го любят. Молете се за нас.

Прочетено от другите:

• Bible Study and Healing Service in English with Pastor Plamen Petrov
• Новият Завет в ревизия на д-р Харалан Попов
• ЗАЩОТО БОГ …
• ПРЕДГОВОР КЪМ ПОСЛАНИЕТО НА СВ. ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ
• Codex Bobbiensis (k)

По темата:

• Жан КАЛВИН: Предговор към Новия завет на Оливет
• ПРЕДГОВОР КЪМ ПОСЛАНИЕТО НА СВ. ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ
• Печатни колажи на англосаксонски преводи на Новия завет
• Текстус рецептус: Предговор и анотация (1519 г.)
• Новият Завет в ревизия на д-р Харалан Попов

[Translate this post in English]

---

Доний Донев

До издаването библейския превод от Джон Уиклиф, само малки части от писанията са преведени на английски език. И тъй като формирането на английския език датира около 600г., в първия век на използването му са преведени само Псалмите и част от Евангелията. Пълният превод на Евангелието според Йоан е завършено от Беде около 735г., а 165г. по-късно крал Алфред Велики превежда част от Петокнижието.

В разгледаните до момента прото-английски преводи има три основни проблема: (1) те са превеждани от латинската Вулгата вместо оригиналите езици, (2) като преводи, те са неточни и (3) в по-голямата си част, са използвани само в тесен кръг от монасите и никога не достигат до широките маси. Ето защо, появата на английски превода на Уиклиф е революционна както за развитието на езика, така и за богословската обосновка на Библия на говоримия език. Още повече, че имено този текст започва един период на реформация за английското общество и църква, който ще завърши едва с издаването на официалният оторизиран превод на Кинг Джеймс през 1611г. паралелно с католическото английско издание от латинската Вулгата, известно като Библията на Доуей.

Английският превод на Тиндел е централен за този период, полагайки основата за преводът на Кинг Джеймс, направен след по-малко от век. Дефакто, в периoда между двете издания няма друг цялостен английски превод на Новия завет. Кинг Джеймс, от своя страна, слага началото на поредица от буквални и перифразирани, критични и литературни, английски преводи на Библията, които ще бъдат предмет на следващите няколко статии от настоящата поредица, както следва:

1525: Тиндел
1535: Ковърдейл
1537: Матюс
1539: Великата Библия
1560: Женевската Библия
1568: Епископската Библия
1610: Доуей
1611: Крал Джеймс (KJV)
1885: Ревизирано издание
1901: Американска стандартна версия (ASV)
1952: Ревизирана стандартна версия (RSV)
1965: Разширена Библия
1966: Ерусалимска Библия (Британска католическа версия)
1970: Нова английска Библия (NEB)
1971: Нова американска стандартна Библия
1971: Живата Библия (перифразирана) (LB)
1976: Библия на добрата вест (GNB)
1978: Нова международна версия (NIV)
1982: Нова версия на Кинг Джеймс (NKJV)
1989: Ревизирана английска Библия (REB)
1990: Нова ревизирана стандартна версия (NRSV)

Прочетено от другите:

• БЕЛЕЗИ на ГРАБВАНЕТО: Ще види ли това поколение Божието царство?
• Библията на Матюс (1537)
• БЕЛЕЗИ на ГРАБВАНЕТО: 6. Евангелието ще бъде проповядвано по целия свят
• 10 археологически открития на 20 век относно Библията
• Текстът на Новия Завет през вековете

По темата:

• Английски версии на Библията преди превода на Уиклиф
• Староанглийски версии на Библията
• Значими старолатински преводи на Библията
• Старолатински преводи на Библията
• Нубийски и Согдиански версии на Библията

[Translate this post in English]

---

д-р Доний Донев

Един от раните водачи на Реформацията е Улрих Цвингли (1484-1531) – швейцарски богослов поставил началото на т.нар. „реформирана традиция”. Цвингли е единствения сред водещите реформатори, който не е наследен от протестантско движение носещо името му. Въпреки това, неговата визия за Реформация става основа за по-късните процеси за промяна на църквата. В 67 тезиса публикувани преди диспут в Цюрих през януари 1523, Цвингли пише: „(15) В Евангелието, цялата истина явно се съдържа. (18) Христос, Който пожертва Себе Си веднъж на кръста е достатъчна и вечна жертва за греховете на всички вярващи. Следователно, литургията не е жертва, а възпоменание на единствената жертва на кръста. (57) Светите Писания не казват нищо относно Чистилище.”

Неговата критика върху съществените разлики между практиката на Католическата църква и богословието на ранните християни започва малко след постъпването си в монашество през 1506г. Цвингли се запознава с трудовете на Еразъм Ротердамски и до 1519, годината в която Карл V се възцарява, реформаторското му богословие на е завършено. Възгледите му са формирани директно върху текста на Библията, който Цвингли поставя в центъра на своето служение и работа. По същото време му е поверена най-голямата църква в Цюрих, и заедно със съсредоточената власт, това поставя върху него огромна отговорност. Докато Лутер запазва множество елементи на католическата литургия, Цвингли опростява ритуалността в проповед и причастие максимално като перманентни елементи на богослужението, а свещениците задължава да се обличат като миряни.

С подобна решителност нанася реформи и в политическия живот на страната, които по-късно Клавин и неговите последователи ще заимстват като парадигма за държавно управление. Цвингли следва модел за единство между църква и държава, но докато в Испания и Италия църквата доминира над държавата, в Швейцария, църквата е подчинена на градските власти. Така се създава християнска църква с републиканска организация, а военното наемничество е забранено. През 1522г., Цвингли убеждава градския съвет да забрани всички религиозни обичаи и празници, които не се намират в Библията. Забраната е стриктно наложена върху всички жители на Цюрих.

На първият диспут Цвингли цитира Библията в оригинал като суверен авторитет в междуцърковния спор. Той стига дори обвинение срещу Лутер, в липса на библейско основание в някой от богословските му твърдения. Този начин на работа ще повлияе върху пораждането на едно ново радикално движение – Анабаптистите.

През цялото време, Цвингли работи с текста на Библията и неминуемо нейния нов превод на говоримия немски език. Подобно на Лутер, в своите 67 Тезиса той декларира авторитета на Библията над църквата и църковната традиция. В резултат на работата му с библейския текст, части от Новия завет на т.нар. Цюрихска Библия излиза от печат в периода 1525-1529г. под пресата на Кристоф Фрошауер. Цялото издание е завършено през 1531г. с увод написан лично от Цвигнли, обобщение на всяка глава и над 200 гравюри.

Традиционно, преводът се преписва на Цвингли и неговият колега Лео Юд, но носи отпечатъка на нарочно формиран екип от преводачи, които наричат себе си „Пророческо училище” (Prophezey). То функционира в състав на всички свещеници и ученици по богословие в Цюрих, като група за екзегетично изучаване на библейския текст, която се събира всеки работен ден на седмицата. Целта е богослужебен превод на Библията на говорим немски. При работата на Пророческото училище, Старият завет се чете първо от латинската Вулгата, след това от еврейски и най-накрая от гръцката Септуагинта. Едва след това, се подготвя преводът. Специално за целта, Цвингли започва да изучава еврейски през 1522г. Подобен преводачески механизъм е използван и при преводът на Новия зает. Освен оригиналните езици, Цвингли използва и вече готови части от още незавършения превод на Лутер, което му помага да завърши преводът цели 5г. по-рано.

Преводът на Старя завет търпи ревизия през 1540, а Новият през 1574. Номерирането на библейските стихове става едва през 1589г. Първоначално, езикът на Цюрихския превод е писмен вариант на горното алеманско наречие нар. швейцарски немски, но през 1665г. е изместен от стандартен немски като пълна ревизия на текста е направена десетилетие по-късно от Йохан Каспар Улрих. Ревизираното издание съдържа подробен коментар, тълкувани и конкорданс. Това издание става известно като Библията на Цвингли. През 1817г. е преиздадено от Цюрихското Библейско и Мисионерско Общество, а нова ревизия следва през 1868г. с второ фотокопийно издание през 1892.

През 1907 следва нова детайлна ревизия целяща критично издание на текста. Направата и отнема повече от десетилетие, а резултатът е дефакто нов превод издаден през 1931г. През 1984г., на 500 годишнината от раждането на Цвингли, Цюрихският синод инициира нова ревизия, която скоро се превръща в проект за нов превод на цялата Библия. Завършена е 23г. по-късно а официалната версия излиза от печат през юни 2007

Прочетено от другите:

• 10 археологически открития на 20 век относно Библията
• Библията на Матюс (1537)
• БЕЛЕЗИ на ГРАБВАНЕТО
• БЕЛЕЗИ на ГРАБВАНЕТО: Ще види ли това поколение Божието царство?
• Жан КАЛВИН: Предговор към Новия завет на Оливет

По темата:

• Библията на Матюс (1537)
• Библията на Ковърдейл (1535)
• Библията на Тавернър (1539)
• Съвременни английски преводи и версии на Библията
• 10 археологически открития на 20 век относно Библията

[Translate this post in English]

---

Послание към верните, показващо че Христос е края на закона

…. още повече, че ние наричаме този Завет наследство без да гледаме на човека: мъж или жена, малък или голям, слуга или господар, учител или ученик, свещеник или мирянин, евреин или грък, французин или латин – никой не е отхвърлен от онези, които със сигурна увереност приемат изпратения до тях и разпознават Исус Христос за това което Той е даден от Отца.

Междувременно, всички които носят името Християни, мъже или жени, да позволим ли да се низвергва, скрие и разваля този Завет, който е по право наш и без който ние не можем да претендираме за никакви права към Царството, и оставаме без знание за великите благословения и обещания, които Исус Христос ние е дал, и за славата и благословенията, които е приготвил за нас? Ние не знаем какво Бог е заповядал или забранил; ние не можем да различим доброто от злото, светлината от тъмнината, заповедите на Бог от правилата, конституирани от хора. Без Евангелието всичко е безсмислено и празно; без Евангелието, не можем да бъдем Християни; без Евангелието, всички богатства са бедност, всяка мъдрост е глупост пред Бога, силата е слабост и човешката правда е под Божието осъждение. Но чрез познаването на Евангелието ние сме направени отново Божии деца, братя на Исус Христос, съграждани със светиите, граждани на Небесното Царство, наследници на Бога с Исус Христос, чрез Който бедните стават богати, слабите стават силни, глупавите приемат мъдрост, грешниците са оправдани, изоставените са утешени, съмняващите са сигурни и робите са свободни. Евангелието е Словото на живот и истина. То е силата на Бога за спасение на всички, които вярват, и ключът на познаване на Бога, който отваря вратата на Небесното Царство за верните като ги освобождава от греховете; а я затваря за невярващите, завързвайки ги в греховете им. Блажени са всички, които чуват Евангелието и го пазят, защото по този начин показват, че са деца на Бога. Горко на онези които нито чуват Евангелието, нито го следват, защото са деца на дявола.

О, Християнино, послушай това и се научи. Защото невежите ще погинат в невежеството си и слепецът следващ слепец ще падне в ямата с него. Има само един път за спасение и той е вяра и сигурност в Божиите обещания, които не могат да бъдат притежавани без Евангелието. Защото чрез слушането и познаването, жива вяра е снабдена заедно със сигурна надежда и перфектна любов към Бога и живителна любов към ближния.
….
Ако Исус Христос е с нас, няма да ни сполети нищо толкова зло, че Той да не може да го обърне на благословение; нищо толкова гнило, което Той да не може да освети; нищо толкова лошо, което Той да не може да направи добро. Затова, да не губим кураж, когато видим земни сили насочени срещу нас, защото обещанието не губи своята сила и Бог държи отговорни всички събрания и усилия на хора, които заговорничат срещу Него. Да не бъдем унили, като че ли всяка надежда е изгубена, когато видим истински Божи слуги да погиват пред очите ни. Защото както правилно казва Тертулиан, и така е било и ще бъде до свършека на века, че кръвта на мъчениците е семето на Църквата …. Това ще бъде когато Царството Божие, което сега виждаме като надежда, ще бъде изявено; когато Исус Христос се появи в могъщество с ангелите Си. Тогава добрите и злите ще бъдат представени пред съдилището на великия Цар.
….
Това което търсим в цялото Писание е истинско познание на Исус Христос и безкрайните богатства, които са в Него дадени нам от Бог Отец. …. Какво повече да искаме, като духовна доктрина за душите ни, от това да познава Бог, да бъдем променени (трансформирани) от Него и да имаме славния Му образ изобразен в нас, така че бивайки участници в Неговата праведност да станем наследници на Царството Му и накрая да го притежаваме цяло?
….
О, вие, които се наричате епископи и пастири на бедните, гледайте да не са овцете на Исус Христос лишени от подобаващата им паша; и да не е забранено на всеки Християнин свободно и на своя си език да чете, държи и слуша това Свято Евангелие, виждайки, че това е Божията воля и че Исус Христос го заповядва; защото, по тази причина, Той изпрати апостоли и служители по целия свят, давайки им силата да говорят всички езици, така че да може на всеки език да се проповядва на всяко създание. И направил ги е длъжници на гърците и на варварите, на мъдрите и на простите, за да може никой да не е изключен от учението им. Със сигурност, ако сте наистина наместници, наследници и подражатели, ваше е задължението да правите същото, грижейки се за стадото и търсейки всеки възможен начин да обучите всеки във вярата на Исус Христос, чрез чистото Слово Божие. В противен случай, присъдата е вече произнесена и написана, че Бог ще изиска техните души от вашите ръце.

Защото е волята на Господа на светлината чрез Святия Му Дух, използвайки това Свято и Спасително Евангелие, да научи невежите, да изправи слабите, да освети слепите и да направи Неговата истина да царува над всички народи и нации, до края – за да може целият свят да познае един Бог и един Спасител – Исус Христос; една вяра и едно Евангелие. Да бъде.

Прочетено от другите:

• Мартин ДИМИТРОВ за ВЯРАТА
• Битката за Библията: Интервю с Лори Ан Феръл (Част 2)
• Знаете ли, че Мартин Димитров е …
• 11.1.11: БЪЛГАРСКА ВИДЕО БИБЛИЯ
• БЕЛЕЗИ на ГРАБВАНЕТО

По темата:

• Предговор към Новият Завет
• Печатни колажи на англосаксонски преводи на Новия завет
• Сириакски преводи на Новия Завет
• Текстът на Новия Завет през вековете
• ПРЕДГОВОР КЪМ ПОСЛАНИЕТО НА СВ. ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ

[Translate this post in English]

---

д-р Теол. Доний К. Донев
Фрагменти на Библията на френски език съществуват от средата на 12в., в превод на албигойците и валдензите (валди), най-вероятно повлияни от готските фрагменти на Вулфила и прото-богомислката текстова традиция. Библията, която Карл Велики използва е ръкопис направен от Раул д’Пресли през 1377г. През 1476 текстът на Новия завет е преведен на френски от латинската Вулгата и отпечатан в Лион. Две години по-късно Жан д’Рели отпечатва своята „Велика Библия” адаптирана от текст на Жирард дьо Мулинс от края на 13в.
За първи път, официално френско издание на Новия завет преведен от гръцки се появява едва през 1523г. под редакцията на Симон де Колинез, а Стария завет през 1528. Преводът е дело на римокатолическия свещеник Жак Лефевр д’Етапл (1455-1536). Старият завет е превод от латинската Вулгата, а за Новият завет се предполага че е използван френски вариант на Текстус рецептус и множество оригинални гръцки ръкописи, до които Лефевр е имал достъп като професор в парижкия университет.
Идеята за превод на Библията на френски, Лефевр получава докато изследва Павловите послания като преподавател в парижката Сорбона. В по-късните си коментари, той ще напише: „Само Бог е който чрез благодатта си, чрез вяра оправдава за вечен живот. Има праведност от дела, но и праведност от благодат; едната идва от човек, а другата от Бога; едната е земна и преминава, а другата е небесна и вечна; едната е сянка и белег, а другата е светлина и истина”. Реформаторските идеи на Лефевр имат исторически последствия. Един от неговите ученици, Уилям Фарел става ключов лидер на протестантската реформация и учредява правителство в Женева преди Жан Калвин.
Когато Лефевр публикува за първи път френския превод на Четвероевангелието през 1522г., той изпраща копие на сестрата на крал Франсоа I, Маргарита. Новият превод се разпространява изключително бързо и през 1524г., във Базел са основани библейско дружество и асоциация на книгоразпространители. Въпреки, че самият Лефевр е на 67г., Сорбоната го заклеймява като еретик. Около 1525г., той е принуден да напусне Франция и се установява в Страсбург. След като Маргарита измолва помилването му, той е се връща във Франция като учител на кралските деца. След нова вълна от гонения, е преселен в южна Франция, където живее до смъртта си през 1536г.
Година преди да почине, Лефевр става свидетел на ново издание на френската Библия, дело на преводача Пиер Роберт Оливетан (1506-1538). Оливетан е родом от Нойон и е братовчед на Жан Калвин. Учи право в парижкия университет, а по-късно и в Орлеанс, където приема протестантските доктрини и се предполага, че е човекът, който просвещава Калвин в учението на Реформацията. Преследван от католическата църква като лютеран, той избягва в Страсбург през 1528г., където учи старогръцки и еврейски. През 1532г. предприема пътешествие в северна Италия за да набави от валдензите финанси нужни за издаването на френска Библия. Решението за нова френска Библия е взето на специален събор състоял се през октомври 1523г. За целта валдензите събират 1500 златни крони. С тези финанси, през 1533 Оливетан отива в Женева, където с помощта на Лефевр започва нов френски превод на Писанията.
Новото издание, което е отпечатано в Нюшател през 1835г., е базирано на преводът на Лефевр, но съдържа множество нови коментари и поправки направени при сравнение с най-добрите гръцки и еврейски ръкописи за онова време. Предговорът е написа лично от Жан Калвин, който през 1540г., след смъртта на Оливетан, издава в Женева своя ревизия на текста.
През 1550г., преводът на Оливетан става основа и за публикуваното на католическо издание на френската Библия. През 1553г., Роберт Етиен (1503-1559) публикува това издание с разделение по глави и номерация на стиховете. То е ревизирано чрез внимателно сравнение с гръцките и еврейски оригинали и публикувано отново през 1588г. от наследника на Калвин в Женева, Теодор Беза.
През 1695 г., Антоан и Луис Исак Лемастре от абатството Порт-роял, издават нова версия на френската Библия. Преводът отнема 21 години – от 1672 до 1693, но за това пък получава широко разпространение, благодарение на приемствеността му от Британското и чуждестранно библейско дружество. Вероятно затова е отхвърлено от двама папи: Клемент IX и Инкокентий XI.
Веднага след това издание, в периода 1696-1707, Дейвид Мартин ревизира превода на Оливетан, като заменя остарели и идиоматични изрази с думи от говоримия френски език. Подложен на гонения заради работата си по текста на Библията, той напуска Франция и до края на живота си работи в Холандия.
Следва ревизия на текста на Оливетан направена от Жан Фредерик Остервалд, която излиза от печат в няколко издания в периода 1724-44г. А през 1881г. Френското библейско дружество издава своя ревизия на текста на Остервалд под редакцията на швейцарския пастор Карл Фросард, с Нов завет през 1869г., и цялостно издание през 1872. В предговора към първото издание е записано: „В преводът на Библията, ревизиран от Дж. Ф. Остервалд имаме версия, чийто произход е част от корените на Реформацията….”
Преводът на Оливетан, в неговите ревизии, става оторизирания френски текст на Библията до втората половина на 19в., когато новите преводи на Сегонд и Дарби се появяват на бял сват. Сегонд (1810-1885), пастор в Женева и професор по Стар завет в Лозана, публикува изцяло нов превод на френската Библия, първо Стария завет през 1874г., и Новия едва 6 год. по-късно. Ревизията на този текст от 1910 е широко разпространена, с няколко минимални поправки в периода 1975-1978г.
Френски превод на Библията от Джон Дарби, който излиза от печат през 1885г., е адаптация на английското му издание, направен от негови френско говорящи колеги. Следвайки текст-критичните издания на оригиналните текстове, версията на Дарби става сериозно предизвикателство към превода на Оливетан, заради разликите между новооткритите ръкописи и Текстус рецептус. Предговорът към изданието на Дарби гласи: „Текстус рецептус е бивал многократно променян, а моята цел бе по-правилен превод …. като добре се знае, че Текстус рецептус няма истински авторитет, нито е английската версия взета от него, — а е по-стара с доста години. С няколко вариации, които критиците повече или по-малко забелязват, Текстус рецептус е препечатка на по-ранни издания. От които Стафанус 1550 най-бележит, а до него Еразъм и Беза…. (бележката на) Елзевир става достояние едва век по-късно с фразата в техния предговор „textus ab omnibus receptus”…. Ние отхвърляме текста, който без никакво основание е бил наречен от Елзевир, „приет текст”.

Прочетено от другите:

• Уилям Тиндейл
• Жан КАЛВИН: Предговор към Новия завет на Оливет
• Мартин Лутер: Библия, която реформира историята
• 73та Генерална асамблея на Божия църква – Орландо 2010
• 11.1.11: БЪЛГАРСКА ВИДЕО БИБЛИЯ

По темата:

• Великата Библия (1539)
• Мартин Лутер: Библия, която реформира историята
• Ранни версии на немската Библия
• Печатни издания на Еврейската Библия
• НОВО ПЕЧАТНО РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ НА ЦАРИГРАДСКАТА БИБЛИЯ