Biblia Hebraica

29.03.2006 0 By Evangelsko.info

heb_400Весела Илиева

Biblia Hebraica Stuttgartensia (BHS) e еврейската Библия (Стар Завет), реконструирана възоснова на  Codex Leningradensis B 19A. Тя е разширено и преработено издание на прочутата Biblia Hebraica (BHK) на Рудолф Кител (28.3.1853 – 20.10.1929). Повод за смяна на името й е пълната ревизия на систематичния «апарат» (система от бележки под линия и старозаветен паралел, които съпровождат текста).

Първото цялостно издание на Biblia Hebraica Рудолф Кител прави през 1906 въз основа на Textus Receptus на Стария Завет на Бен Хаим. Ревизираното издание на BHK от 1937 е направено от Айсфелд и Кале възоснова на текста Бен Ашер (във формата на Codex Leningradensis от 1008 г.). Те използват пълния текст на Кител.

През 1955 е последното, девето издание на Biblia Hebraica (BHK). През 1966-1967 Карл Елингер и Вилхелм Рудолф правят първата пълна ревизия на Biblia Hebraica и променят името й на Biblia Hebraica Stuttgartensia. През 1997 е извършена последната до момента ревизия на текста на Biblia Hebraica Stuttgartensia. Тя претърпява пет издания само за 15 години.Biblia Hebraica Stuttgartensia възприема изцяло вокализирания запис на мазоретския текст на Ленинградския кодекс, който използва Паул Кале от идентифицирания авторски препис на мазорета Аарон бен Моше бен Ашер.

Този текст, който е ядрото на ленинградския кодекс, е същевременно най-старият познат до сега писан и сигниран ръчно пълeн текст на цялата еврейска Библия – Старият Завет.  Вокализирането на символите е въведено от еврейските учени мазоретите, за да се фиксира произношението на еврейския прото-текст, тъй като в традициите на записване на еврейския текст не е било прието да се записват гласни. Тази традиция се основава на факта, че в староеврейската азбука не са познати записани вокали, поради което предаването на вокализираните, цели думи става само устно. От тук се стига до някои (несъществени, но важни за реконструирането на цялостния текст) разминавания с времето, особено след разпръсването на Израел сред другоезични етнически групи. Стига се до трудност да се определи със сигурност произношениетоо дори на най-употребяваната дума – Израел, по причина, че в записа стои само сбор от съгласни.
Често има взаимозаменяемост на близки вокали – в този случай Е и И – Езраел – Израел – Израил. При мазоретския запис еврейските средновековни учени се стараят да запишaт прецизно всеки вокал, за да се преодолеят тези разлики и да се консолидира както текстовият запис, така и самият език на евреите. Вокалните знаци се записват от мазоретите под принадлежащите им съгласни. Изключение са гласните холек и шурек, които се записват над (холек) или вляво до (шурек) съответните съгласни, към които следват в думата.

За първи път именно Biblia Hebraica Stuttgartensia извежда вокализиран записа на Божието име, записано като тетраграм JHWH и традиционно непроизнасяно от евреите. Именно позоваването на мазоретския текст дава възможност на Паул Кале да изведе вокализирането, взависимост от възможността за реконструкция и записа в прото-текста на Biblia Hebraica на Кител, респективно текста на мазорета Аарон бен Моше бен Ашер –  като Jehwáh, Jehwíh, Jehowáh или Jehowíh.

В Biblia Hebraica Stuttgartensia са запазени и автентичните арамейски пасажи на Стария Завет, като са записани с еврейски шрифт според мазоретския текст на Бен Ашер. JHWH е една форма на личното Божие Име, което е предадено в еврейската традиция в записите на старозаветните книги (вкл. в Мишна) и в паралелни еврейски богословски текстове. В еврейския език се изобразява в тетраграма и чете отдясно наляво чрез буквите  йод – (י) , хе – (ה), вав – (ו) хe(ה), или יהוה – JHWH, JHVH, или YHVH. В Кетеловата Biblia Hebraica и в Biblia Hebraica Stuttgartensia на Кале тетраграмът JHWH е записан според мазоретския първоначален текст 6828 пъти. Допълнително в паралела на Biblia Hebraica Stuttgartensia научаваме, че JHWH се открива в най-старите гръцки ръкописи 237 пъти.
Сравнение между различни немско-, англо- и българоезични издания в семинара по юдаистика в университета Мюнстер под ръководството на д-р Матеус през 1996-97 даде за резултат, че единствено изданието на Библията Елберфелдер и българското издание на протестантската Библия, рев. изд. 1924 г. (София, Придворна печатница) – при направена лингвистична сравнителна проба на Изход 14 (Шемот 14) – са максимално прецизно преведени от оригинала на еврейския текст, записан от мазоретския ръкопис в Biblia Hebraica Stuttgartensia. При семинарната контекстуална и сравнителна лингвистична работа става ясно, че от двата превода само българският текст се покрива до 96% с еврейския, като незначителни разлики има само при употреба на страдателно причастие – и то на места, които могат да се обяснят с особеностите на двата езика. Използван речник за работа с Biblia Hebraica Stuttgartensia е речникът от еврейски и арамейски на Гезениус, издаден 1835 г., в случая за работата на семинарната група е ползвано 17-то нередактирано издание от 1915 г.
През 2004 г. немското Библейско дружество в Щутгарт прави ново, напълно преработено издание на една съществена част от  Biblia Hebraica – т.нар. Мегилот, онази част от еврейската Библия, обхващаща книгите Рут, Песен на песните, Еклсеиаст, Притчи и Естир. Тези книги на еврейския празничен канон в Стария Завет са първата готова част от предстоящото ново издание на Biblia Hebraica, което трябва да съдържа общо 18 части и се очаква да бъде готово през 2010 г. То ще представлява цялостното издание на Biblia Hebraica Quinta. За основа на редакциите служи отново мазоретският автентичен ръкопис на кодекс EБП.I Б 19A, съхраняван в руската национална библиотека в Санкт Петербург – известният Codex Leningradensis. Лингвистите, юдаистите и богословите, работещи по текста, имат за цел да пресъздадат максимално автентично всеки специфичен детайл на големите и малки мазорети – еврейските учени, съхранили и предали текста в ръкописа на Codex Leningradensis през вековете. За Biblia Hebraica Quinta е подготвян и нов текстуално-критичен апарат и конкорданс, чиято концепция се отличава коренно от всички досегашни издания на Стария Завет. Допълнително е приложен за първи път тематичен и лингвистичен коментар. В издадената 2004 част Мегилот се забелязва и друг нов детайл на изданието. Всяка книга е съпроводена от въведение в особеностите на тема и структура, показалец и каталог с текстуални връзки и забележки по мазоретските текстове, коментари към основни и актуални въпроси на тесктуалната критика на всяка книга и глава. Ново е, че немските издатели се съобразяват с широката употреба и международното значение на настоящото и бъдещото цялостно издание – всички структуралистични и контекстуални коментари, конкорданс и бележки са предложени на английски език. Така се дава възможност за работа само върху автентичния текст на еврейски (и арамейски) и съответно се ползва приложеното помагало от коментари, конкорданс и бележки на английски език. До новото издание се стига по идея и инициатива на Световния съюз на библейските дружества. Немското библейско дружество отговаря за развитието и изданието на научно приложно текстове и повече от 10 години финансира работата по Biblia Hebraica Quinta.
Еврейската Библия – Biblia Hebraica или на еврейски Tanach [תנ״ך] (Танакх или Тенах) е Светото Писание на еврейската религия. Но тя е особено важна и актуална и за християните, тъй като представлява неразривна част от Божието Слово – и без нея не би могъл да бъде разбран Новият Завет. Канонът –  на евр. ез. Микра [מקרא]  – се състои от 24 книги, които са разделени в 3 части: Тора („Упътване“ или “Законът”), Невиим („Пророци“) и Кетувим („Писанията“, също наричани и “Псалмите”). Трябва да се припомни, че именно на писаното за Месия в Закона, Пророците и Псалмите се позовава Исус Христос в Лука (24:25-27,44):
25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! 26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си? 27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания. 44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в Пророците и в Псалмите.
Акронимът Танах е образуван от трите букви Тав (ת), Нун (נ) и Каф (ך). Това са началните букви на трите части на еврейската Библия. Този акроним е познат още по време на втория еврейски храм (530 – 70 пр. Хр.), употребата му е документирана в античните текстове на равинската литература. Въпреки това, паралелно по същото време – и по-късно в синагогите, по времето на земното служение на Христа – вместо името Танах се употребява най-често само името Микра (Канонът, Поучението).
Днес двете наименования се ползват като взаимнозаменяеми, но Микра е добил по-важно значение като име. Първоначално Танах е записван на прото-староеврейски, на една от най-старите азбуки и един от най-старите езици на света, имащи корени в шумерските диалекти. От 4-ти до 2-ри век пр. Хр. Танах се записва чрез една по-нова, модифицирана азбука на съвременния тогава еврейски, при която записът на знаците е т.нар. квадратен шрифт. Този еврейски става основа и на арамейския език.

Последният превод на Танах в този текстов вид е известен под името Таргум.

Като първа част на еврейската Библия възниква Тора, за която най-ранните цели преписи датират от 6 век пр. Хр. Тора се състои от Петте Мойсееви книги, на гръцки Пентатойх (Петокнижие). Началото на Тора води от началото на еврейството. Най-ранните предадени  цели повествования на еврейските патриарси и извеждането от Египет датират от ок. 1000 пр. Хр.
Интересно е, че за напусналите (около 150 г. пр. Хр.) поклонението в Ерусалимския храм самаряни единствено Петокнижието, Тора, има функция на Свещено Писание – т.е. разликата между тях и ортодоксалното еврейство не е само в обряда, а и в непризнаването на останалата част от еврейската Библия, на целия Танах. Около 250 г. пр. Хр. Танах е преведен на старогръцки и става известен като Спетуагинта. В тази си форма еврейската Библия е разпространена из диаспората, по Средиземноморието. Една голяма част от Танах е канонизирана още след пленничеството във Вавилон след реконструкцията му от Езра и кръгът съпричастни му учени и свещеници: от тях са реконструирани Тора (Петокнижието) и Пророците, а също и една част от Псалмите/Писанията. По-късно се прибавят останалите книги, новите пророчества. Тази форма на Танах се ползва през следващите 600 години. Нея ползват Исус Христос и учениците, нея четат съвременниците му евреи в храма, от този текст се поучават и първите християни. След потушаване на последното въстание срещу римските завоеватели – на Симон Бар Кохба – през 135 сл. Хр. Танах е канонизиран окончателно от еврейските равини. По това време се канонизира и книгата Даниил – и се прибавя към Танах. Biblia Hebraica – Танах – е възприета в превода й на старогръцки – Септуагинта – в традициите на християнството и около 180 г. сл. Хр. е канонизирана под името на и до днес познатия ни Стар Завет.
Еврейският и християнският канон на Танах, Biblia Hebraica, се различават незначително.  Около 1000 г. мазоретският текст на Танах е окончателно консолидиран. Всички издания на еврейската Библия са основани на до сега наличните кодекси с текстове на мазоретите.
При откритите 1949 г. в Кумран  папируси някои от текстовете датират от около 200 г. пр. Хр. Те съдържат обаче съвсем минимални отклонения на някои места от мазоретския текст, така щото може да се заключи, че при над 1000 годишните ръчни преписи на еврейските учени, мазоретите, става дума за изключителна прецизност, достоверност на текста и гарантирана автентичност на староеврейския текст като цяло.
Очевидна е и дисциплината на работа при преписването и съхраняването на еврейската Библия от мазоретите, въпреки всички периоди на конфликти, антисемитизъм и произлезлите от тук преследвания през вековете. Те поддържат и пазят традицията на качествено преписване на автентичния текст с цената на много трудности и дори на собствения си живот.
Еврейско-арамейската прото-форма на Танах е открита отново във времето на Ренесанса и Реформацията и служи за основа на превода на Стария Завет в Мартин Лутеровия превод на Библията през 1534 г.
Самарянското Петокнижие е открито през 1616 г. В около 6000 места на старозаветния текст при него се срещат някои, но само ортографични отклонения от познатия до тогава мазоретски текст. Но дори с тези (макар незначителни, но налични) ортографични отклонения, самарянското Петокнижие съвпада напълно с над една трета от текста на Петокнижието в превода на Септуагинта.

Танах допълва в юдаизма една дълга традиция на устна и писмена интерпретация – на Халаха и Мишна. Най-важният сборник в тази традиция се явява Талмудът, който съпровожда паралелно като Свето Писание (или Предание) еврейския старозаветен текст, Танах, до 5-ти в.

Танах, еврейската Библия, се състои от 3 раздела: Тора, Невиим и Кетувим.

1.     Тора [תורה], означава “Ръководство” или “Учение”, в някои ограничени контексти и “Закон”. Опечатвани и колажирани издания на Тора са познати и под името Хумаш [חומש], което означава “Петте” – имат се предвид петте Мойсееви книги, които образуват Тора (на гр. ез. Пентатойх, или на бълг. ез. Петокнижието).
2.     Невиим [נביאים], означава “Пророците”. Тази част от своя страна разграничава два раздела – “предните” и “задните” пророци.
3.     Кетувим [כתובים] (или също Хетувим) означава (свещени) „Писания„.

От трите раздела в англоамериканската езикова област се развива в употреба с времето акронимът ТаНаКх – от трите букви на трите части на еврейската Библия. Това триразделение разкрива ортодоксалната еврейска вяра и традицияата на разбиране за Божието Слово в съответната степен и аспект на инспирация: Тора, Мойсеевото Петокнижие, се основава на директна комуникация между Мойсей и Бог. “Пророците” или “Невиим” се основават на пророчества – на пратени от Бог видения, сънища или директни пророчества. Кетувим, “Писанията”, се основават на недиректно водителство на авторите им чрез Святия Дух.
Според еврейската традиция Танах се състои от 24 книги:  Тора от 5, Невиим от 8 и Кетувим от 11.
Написаният преобладаващо на еврейски оригинален текст на 24-те книги на еврейската Библия се състои само от съгласни, плюс някои неконсистентни знаци (букви), които са служили в редки моменти като интерпунктоационни знаци, т.нар. matres lectionis. В ранното Средновековие еврейските учени, мазоретите, започват да кодифицират устно предаваните чрез четене в синагогите и равинските училища текстове, така че да се улесни записът на Танах. Те въвеждат два вида интерпунктоационни знаци:

1.     Никуд (еврейски: נִקּוּד), това е система от пунктиране или поставяне на знаци за гласни, което да служи на изобразяването на гласните в еврейския писмен език, които до момента липсват по принцип при традиционното записване на текстове.

2.     Кантилация (еврейски: та`aмеи хамикра или кратко: те`амим; или на идиш: тропе, което остава като понятие и в английския език) – с нея се определя специалните интерпунктоационни знаци, които допълват букви (гласни и съгласни) и знаци за гласни. Някои от тези знаци се октирват и в късносредновековните записи на Мишна.
Частите на Танах, Biblia Hebraica, обхващат:
Тора – Тора, Петокнижието на Мойсей, се състои от 5 отделни книги, които в еврейската традиция са наречени по първите думи в текста на съответната: Берешит (בְּרֵאשִית) – В началото (В началото създаде …), Шемот (שְמוֹת) – Имената (Това са имената …), Вайикра (וַיִּקְרָא) – Призова (И призова JHWH …), Бемидбар (בְּמִּדְבַּר) – В пустинята (И говори JHWH в пустинята …), Деварим (דְּבָרִים) – Думите (Това са думите …). От Тора, Петокнижието на Мойсей, се чете на шабат (събота), понеделник и четвъртък в синагогите, т.е. всеки втори ден.
НевиимНевиим, Пророческите книги са съставени след Тора, в годините между 750 пр. Хр. и 500 г. пр. Хр. Те се разделят на ранните пророци – Исус Навиев, Съдии, Самуил и Царе, които представят ранната история на Израел; и на късните пророци – Исая, Еремия, Езекиил (в три книги), както и т.нар. 12 малки пророци – Осий, Йоил, Амос, Авдий, Йона, Михей, Наум, Авакум, Софоний, Агей, Захарий и Малеахий. От Невиим, Пророческите книги, се чете на шабат (събота) и при празничните дни в еврейския календар.
Кетувим – Кетувим или Писанията,  възникват в еврейската традиция по времето на заточението във Вавилон. Те се делят на Поетичните книги – Псалми, Притчи и Йов, на Петте свитъка – Песен на Песните, Рут, Плачът на Еремия, Еклесиаст и Естир; и на Историческите свитъци – Данаиил, Езра, Неемия и Летописи.
В традициите на християнството Танах е обозначен като Стар Завет, в противовес на наименуванието на Новия Завет на Господ Исус Христос. Книгите на Стария Завет при християните са категоризирани с времето различно от мястото им в Танах, макар да остават формално в три части, по подобие на Танах:
Исторически книги„- обхващат Битие до Естир;  „Поетични книги“ – обхващат Йов, Псалми, Притчи, Еклесиаст и Песен на Песните;  и „Пророците – където са включени всички пророци.
По принцип няма друга разлика, освен тази как са разположени, в какъв порядък и ред книгите в двата сборника. Основата разлика е в мястото на пророците, които в Танах стоят след Тора, а в Стария Завет накрая, след всички други книги. Друга разлика е, че в Танах към Пророците са сложени книги, които в Стария Завет са разглеждани само като исторически книги – например Исус Навиев, Съдии и Царе. В това се открива и контекстуалната разлика между Танах и Стар Завет: в разбирането за Светото Писание при евреите историческото минало и споменът за него е същевременно и прорчество, обещание за бъдещето.
Петокнижието на Мойсей, Тора, е началото на Библията и в двете религии. В Стария Завет тя обаче не образува самостоятелна група, а стои пред следващите книги (историческите в Стария Завет) в една редица: Исус Навиев, Съдии, Самуил, Царе, Рут, Летописи, Езра, Неемия и Естир.  С това в Стария Завет се представя откровението на Божията воля в Тора в известен смисъл само като спомен за минала история.
Също и другите книги – в Кетувим, са разместени в Стария Завет. В редицата на т. нар. “задни пророци” в Невиим, Старият Завет и Танах обаче си съвпадат във формата на подреждане. Католическата църква включва в резултат на Контрареформацията към историческите книги Товит и Юдит, но те са апокрифни за евреите – няма ги в Танах, Bibilia Hebraica. От тук ги няма и в старозаветния канон на църквата до Контрареформацията. Поради това те не са част и в протестантската Библия.  В християнството петте Мойсееви книги, Тора, се интерпретират преди всичко като исторически свидетелства на народа Израел, а не като актуално ръководство за живота и бита. Християнските отци на първата църква от своя страна приемат и налагат еврейския Танах в християнския библейски канон, но от друга интерпретират много пророчески обещания, молитви в Псалмите и свидетелствата за сътворението не винаги пряко, а (особено през Средновековието) по-често само алегорично и символично, като знак за първото и второто Пришествие на Христа. Това схващане води до многовековна загуба на пряката връзка с историчността на Стария Завет и автентичността на неговите исторически разкази, т.е. тези се третират само като символични, типологични или алегорични свидетелства векове наред.
Определението Стар Завет е изведено от Писмото до Евреите, в което четем за Новия и Стария Завет между Бог и народа на Израел, както и за прибавянето на църквата към сключилите Новия Завет. С течение на историческото развитие на антисемитизма в църковните среди, обозначението Стар Завет се използва изключително негативно, за да подчертае отлъчването на Израел и да дава плътност на антисемитски настроения в теологически схващания на средновековната църква.
За да се преодолее остатъчния контекст на тази интенция в наименованието Стар Завет, днес все повече богослови, църкви и християни назовават Стария Завет като част от Светото Писание или директно Танах на еврейски, или го обозначават с: Първият Завет, Заветът до Израел, Еврейското Свето Писание или директно – и най-правилно – Еврейската Библия. С това се разграничават от християнския антиюдаизъм и наблягат на общата основа за двете вероизповедния. Тъй като и Новият Завет прокламира Новия Съюз с Бога като окончателно, завършено завещание между Бог и Израел (Рим 11:2). На тази жива връзка между месианския народ Израел и неговия жив Бог държат днес както религиозни евреи, така и християни, взаимно, след преживяното през Холокост и погромите през комунизма.