18 Март / 1 КОРИНТЯНИ

прочит за деня: 1 Коринтяни 5-6 глава

ОНЕПРАВДАВАНЕТО

Преди всичко е голям
недостатък у вас, че имате тъжби помежду си. Защо по-добре не оставате
онеправдани? (1 Коринтяни 6:7)

Това е нещо, което трябва да бъде поставяно преди всичко:
вярващите не бива да допускат да имат тъжби помежду си. Тоест, не бива да се
отнасят един спрямо друг като конкуренти или като врагове. Нагласата им трябва
да е друга: да бъдат приятели, които да се изпреварват един на друг да си
отдават почит (Рим.10:12), а не състезатели, които гледат да надбягат другия и
да го накарат да им диша праха. Така стоят нещата в света. Там да си пръв е
въпрос не само на печалба, но и на чест и гордост. Първенците вземат не само
най-тлъстата част от наградата, но и най-бурните овации. В християнската
общност е обратното. „Който иска да бъде
пръв, ще бъде последен от всички и служител на всички” (Марк 9:35).

Не е ли това противоестествено? Не е ли нормално хората да
се съревновават и който победи, да получава похвала? Нали конкуренцията се сочи
като двигател на прогреса и желанието да бъдеш най-добър води до всеобщо
раздвижване?

Така е, но когато състезанието се превърне в самоцел, то
става безпощадно и жестоко. Дори самото общество е разбрало, че не бива да
превръща борбата за надмощие в изтребване на по-слабите и че за тези, които
нямат сили да издържат на темпото, също трябва да се положат грижи. Целта не е
победителите да оставят след себе си трупове, а да има съчувствие и разбиране
между хората.

Още по-валидно е това в църквата, между вярващите. Те следва
да си служат взаимно, да се подпомагат. По-добре е да бъдат онеправдани,
отколкото да онеправдаят. Защото каква полза, ако мачкаме всички и постигаме
победа след победа, ако така нараняваме хората и оставаме самотни на върха,
където сме се покатерили? Нима това е щастието, към което се стремим така
упорито?!

Молитва: Милостиви
Татко наш, смекчавай сърцата ни един към друг и ни давай такива отношения,
които ще ни направят истински приятели и сътрудници. Благослови Своята църква
да бъде едно тяло, функциониращо в хармония, здраво и единно.

Тема за размисъл: Често
победата е поражение, а поражението – победа.

Данаил Налбантски
още размисли на автора можете да откриете на
@DanielNalbantski във Facebook или Messenger