Заразата на гордостта

Много е странно, че ние дори неволно, можем сами да се подбуждаме и да търсим сравнение с другите. Светската идеология ни налага модел на подражание и сравнение, който всъщност има за цел да ни държи във непрекъснати нови пожелания за притежаване и неволно въздигане. 

От друга страна, тези, които вече са постигнали някакъв светски стандарт, сравняват себе си с тези, които са “по-долу” и така търсят начин да се удовлетворяват. Ако разсъдим внимателно ще видим, че сравнението само по себе си въпреки че може да ни мотивира и тласка в действия напред, е основна захранка за гордостта ни. 

От една страна, когато нямаме, ние може да се поддадем на зависти и дори обвинение (към Богa), от друга, когато сме се задоволили можем да гледаме с превъзходство над другите. И в двата случая, бих казала – ДА ПАЗИ ГОСПОД! Гордостта е пагубна за душата ни. Тя е онзи остър шип, който се забива право в човешкото сърце, докато то пее своята светска песен и търси изявата си.

Много трудна тема. Никой от нас не иска да си признае за своята лична гордост. Възможно е да се прикриваме зад многобройни оправдания и лични страдания. Това никак не ни помага и дори прави личната ни самооценка още по-сбъркана. За да разберем, че единствено чрез нейното изобличаване можем да се спасим от тази зараза, е нужно да отворим сърцата си за Господ. Той е Този, Който с много любов и необятна милост ще ни покаже избора на пътя към спасението от тази “човешка болест”. 

Пандемията ГОРДОСТ е заразата, която ни тласка един срещу друг, пак тя ни изправя на личния пиедестал, от който да размахваме пръст и да опитваме налагането си. Много хора не биха се припознали, защото не знаят, че дори дребна наглед случка в магазина или на спирката може да ги изобличи в подобно проявление на гордост. Никой от нас не е застрахован от проява на симптоми или от болестното състояние – гордост. 

Аз се чувствам изобличена във всеки прозрян чрез Божията перспектива случай, в който не желая да пусна контрола; при всяка ситуация, в която не мога да премина в “отстъпление” от личното си мнение; при всяка болка от измислено отхвърляне и всеки път щом сравня себе си, с някой от света. 

Добрата и много насърчителна новина е, че след всяко изобличение научавам повече за себе си и след размисъл и поучение над обърканата ситуация, щедро получавам истински вътрешен мир. Верен е Господ да дава “лечението” Си в тази пандемия. Благостта Му ни прочиства и ние можем отново да дишаме свободни, можем да бъдем това, което искаме, без да се налага да се сравняваме или да отлагаме личното си израстване. Изборът дали ще вземем тази най-чиста глътка лек, който може и да ни нагарча, но ще ни извади от всяко трескаво светско състояние в живота ни е напълно доброволен, личен и волеви. Бог ни очаква.