Църквата расте, когато се събира за поклонение

Предишната част можете да си припомните тук.   Господ Исус призовава Своята Църква да се събира редовно, за да се покланя на Бог Отец чрез Сина и Светия Дух. По време на тези събирания Той ни кани да растем в нашата близост и познание на Него, докато четем и проповядваме Писанието, и да видим, почувстваме и вкусим Неговата благодат в кръщението и Господната вечеря (Деяния 2:42).   Като едно тяло на Христос и един храм на Духа, Църквата показва своята общностна идентичност най-вече чрез поклонението. По време на общото поклонение ние правим, това, което Църквата трябва да прави и показваме какво означава да бъдем Църква. Това означава, че поклонението е по своята същност общностно събитие. Следователно целта на общото богослужение не е преди всичко да изградим лични взаимоотношения с Бога; то е „царското свещенство“ и „светият народ“, които възвестяват „превъзходствата (похвалите) на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудна светлина“. (1 Петър 2:5, 9).   Църквата се разкрива като Божий народ чрез своето поклонение на триединния Бог в слово и тайнства. Тези два основни компонента на поклонението са белезите, които определят Църквата. Следователно поклонението не е просто една от многото й други практики, а основополагащата практика на Църквата. Поклонението е крайната цел, към която са насочени всички наши мисионерски усилия. Мисионерската дейност ще приключи, когато Исус се завърне, но поклонението ще продължи през цялата вечност. Затова ние призоваваме всички църкви да обърнат по-голямо внимание на поклонението като основополагаща практика и да го превърнат в по-общностно преживяване чрез своите проповеди, молитви и песни.   Правилно организираното поклонение се случва под ръководството и дисциплината на местната църква. Това е жизненоважно за благополучието не само на отделните вярващи, но и на църквата като цяло. Затова ние призоваваме всички християни да се подчиняват на властта на местната църква. Точно както отделните хора растат, защото местните църкви растат в здраве и зрялост, така и местните църкви растат, защото отделните хора растат в познание, близост и отговорност. (1 Кор. 5:1-6:11; Евр. 10:25)   Христос, като глава на Църквата, е дал дарби за служение на Своята Църква, за да може Неговият народ да узрее и  да бъде изграден. Множество различни, дадени от Духа дарби се разпределят между членовете на Църквата за обща полза. Тялото Христово расте, когато отделните вярващи поемат отговорността да вършат делото на служението и упражняват дадените им от Бога дарби, за да служат на своите сестри и братя с Христова любов. Това служение овластява всички Божии хора да почитат Исус Христос на работното си място, на пазара, в дома, в училището и в местната общност – навсякъде, където са призовани да служат. Те изпълняват разнообразните си призвания с пълното убежднение, че Господ Исус се грижи за Своята Църква и постоянно се застъпва за нейната защита и благополучие.   (Римляни 12:6-6; 1 Коринтяни 12:4-11; Ефесяни 4:7-16)   Превод: Радостин Марчев