Сватба и погребение: започва Страдалната седмица

Писанието – при това не само Новият, а и Старият завет – ни дават възможност да погледнем Страстната седмица, в която навлизаме, от множество различни ъгли, перспективи и гледни точки. Евангелието според Йоан също ни предлага един уникален поглед, който е лесно да пропуснем, понеже макар и несъмнен, е донякъде трудно забележим.

Книгата започва със сватба, на която Исус е поканен (Йоан 2) и завършва със Собствената Му смърт и погребение. На пръв поглед между двете събития няма нищо общо, но Самият Христос ги свързва по много интересен начин. 

Историята за сватбата в Кана Галилейска е добре известна. По време на празненството свършва виното. Това е голям срам за домакините и те споделят това с майката на Исус. Не е съвсем ясно защо се обръщат към нея, но фактът че го правят загатва, че може би тя е техен роднина или че по някакъв начин е била свързана с организацията на събитието. Мария на свой ред казва на Исус. Неговият отговор (който на гръцки изобщо не е така груб както може да звучи на български) е предаден в ст. 4: Какво има между Мене и тебе, жено? Часът Ми още не е дошъл.

Текстът е донякъде неясен. Кой е този „час”, който Исус очаква? Фразата се повтаря няколко пъти през евангелието:

Йоан 7:30: И тъй, искаха да Го хванат; но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.

Йоан 8:20: Тия думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му не беше още дошъл.

Йоан 16:4 Но Аз ви казах тия неща, та, кога дойде часът им, да помните, че съм ви ги казал. Отначало не ви ги казах, защото бях с вас;

Тя обаче достига своята кулминация в Йоан 17:1:

Това като изговори Исус, дигна очите си към небето, и рече: Отче настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Сина Ти.

Контекстът на тези думи не оставя съмнение, че Исус говори за Своята кръстна смърт. Сега вече нещата започват да стават по-ясни. В началото на Своята мисия Христос вече е устремил погледа Си към нейния горчив и болезнен край. Никой около Него обаче не разбира това. Хората усещат нещо необичайно в този млад равин и не се колебаят да търсят в това своите по-големи или по-малки цели – включително да им намери отнякъде малко вино, за да не си развалят празника. Това е модел, който през следващите години ще се повтаря отново и отново и който евангелистите не пропускат да документират – включително когато самите те са участници в него.

Нещо повече, дори когато Христос говори ясно и недвусмислено за Своята цел – смъртта Си на кръста, за Своя „час”, както Сам се изразява тук, хората просто не са в състояние да Го разберат. Те са толкова заети със своя собствен свят, грижи, мисли, представи и разбирания, че смисълът на думите Му просто не може да достигне до тях. Затова, след като са ги чували многократно апостолите в края на краищата се оказват напълно неподготвени, изненадани и потресени от разпятието. По този начин Исус върви към Голгота заобиколен от тълпа ученици, но в същото време много самотен.

И въпреки това в Кана Галилейска Исус не се изолира от хората, нито става нечувствителен към тях. В края на краищата Той изпълнява молбата им. Исус превръща водата във вино, осигурявайки по този начин между 120 и 180 галона, които настойникът на сватбата определя като „истински доброто вино запазено за края” (ст. 10).

Но през цялото време, по един скрит начин, това „първо знамение”, което Исус върши (ст. 11) продължава да сочи към Неговия „час”. Изобилието чудесно вино, което далеч превъзхожда, както по количество, така и по качество всичко, което хората са в състояние да осигурят, сочи към сватбената вечеря на Агнето, когато тези, които са Негови, ще пият в царството Му (ср. Мат. 26:29). Но за нас пътят към нея може да бъде открит единствено понеже Исус избира да приеме Своя „час” и да сключи завет за спасение със Своята кръв. По един парадоксален начин сватбата идва чрез погребение.