СТАР ЗАВЕТ, 2 ЛЕТОПИСИ
От днес започваме прочита и разсъжденията върху Втора книга на Летописите.
Книгата е продължение 1 Летописи и се съсредоточава върху духовната история на наследниците на цар Давид, а не върху политическите събития, като обхваща период на повече от 400 години и се фокусира събитията около храма, започвайки с възкачването на Соломон на престола и завършвайки с опустошенията и Вавилонският плен.
„, Соломон и цялото общество с него отидоха на високото място, което е в Гаваон; защото там беше Божият шатър за срещане, който Господният слуга Мойсей беше направил в пустинята.“ 2 Лет.1:,3
След смъртта на баща си Давид, Соломон поема управлението на Израел и едно от първите му дела заедно с народа на Израел е да принесе благодарствени и примирителни жертви на медния олтар при Шатъра за срещане – Скинията
Соломон е наследил царския трон, но гаранцията за благоволение и благословение Господне се придобива с лично поклонение и служение пред Онзи, Който седи на Небесния престол. Соломон е разбирал, че наследството на Давид е и отговорност, в която много лесно може да си проличи липсата на опит, мъдрост и най-вече Божие благоволение.
Въпросът е дали тези, които днес наследяват служение в Църквата, осъзнават че позицията която придобиват, сградата или паството над което са поставени, не осигуряват благодатта, успеха и Божието благоволение на тези, които са били преди тях?
Вашият коментар