Срещи с неземното

Старозаветните истории и старогръцките митове споделят сходен метод на повествование, що се отнася до срещата с онези неща, които теолози като Рудолф Ото наричат „numinous“- онова, което е от друг свят, което е трансцендентно, нечовешко, неземно; което не влиза в никакви познати за нас категории. Това са нещата, за които нямаме нито наименование, нито образ - ако се опитаме да ги нарисуваме се получава невъзможно хибридно изображение. В опит да разберем тези феномени, ние разказваме и помним древните истории.   Такава е историята на Мойсей.    Той произлизаше от род на приключенци. Хора, чиято съдба бе благосклонно и целенасочено направлявана от Бога на Авраам, Исаак и Яков. Яков, който още от утробата се бореше с близнака си за първенство, беше Мойсеев прапрадядо (Изход 6:18-20). Той заедно с дванадесетте си синове се беше заселил в Египет. Страната, която предостави спасение от глад за Израилевите племена, по-късно се превърна в долина на мрачна сянка за тях. Мойсей сякаш се роди в тъмница - под царуването на зъл владетел, който искаше смъртта му заедно с всички други еврейски момчета. Майката на Мойсей нямаше много възможности. Направи най-доброто, за което се сети, за да избегне сигурната му смърт - тя пусна бебето по водите в малък плетен кош.     Водите са един от най-ясните митологични образи - те са хаосът и смъртта.  Никой друг не владее над тях, освен Всемогъщият. Влезе ли човек в тези води, той се оставя в ръцете на Бога. В тези води живеят диви чудовища, които само Върховният създател умее да опитомява. Срещата с тях е среща с някой от другия, неземния свят. Излезе ли от тези води, човекът живее нов живот - една смърт вече е преминал.   Мойсей не само бе изваден от водата, но имаше възможността да порасне близо до майка си, а след това временно да заживее в чужд дом, макар и царски дворец. Както повечето герои, внезапно и драматично, той трябваше да напусне всичко, което му е познато и да се превърне в изгнаник. Отиде да живее в пустинята.  Пустинята е още един недвусмислен митологичен  образ. Макар сухият пясък да е точно противоположен на водите, също като тях той е символ на хаоса и смъртта. Той няма никаква стабилност, структура и форма. Пустинята е мястото на изпитания - в нея човек стига до предела на човешките възможности. Излезе ли от нея, човек живее нов живот - една смърт вече е преминал.    Пустинята също е място за среща с някой от неземния свят.   Мойсей бе привлечен от един горящ храст. В храста заговори Всемогъщият:  „Да не се приближиш тук; събуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. Каза още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. А Мойсей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.”  (Изход 3:5-6)   Да закриеш лицето си е още един недвусмислен митологичен мотив - трансцендентното не може да се види с човешко око и човек да остане жив. За срещата с другия свят ти трябва помощ свише.    В тази история Мойсей получи своята мисия. Трябваше да се изправи срещу Фараон.  Да започне космическа битка със него и да изведе Израил от Египет. Но не сам - такива мисии са невъзможни без помощ от Горе. Мойсей беше под егидата на Яхве и получи помощници за всички етапи на това грандиозно приключение - свещен жезъл, натоварен с необичайни сили да се превръща в змия или да владее над водите, говорител в лицето на брат си Аарон (който по- късно стана свещенослужител), сестра му Мириам, огнен и облачен стълб спрямо съответната част на денонощието.    Тук Фараон не е просто царска фигура - той е получовек - полубог, син на тъмни неземни сили - обикновено главата му е облечена със символа на неговия статут: кепреш - шапка/корона с лице - свещена змия.     И така, изправиха се в битка Фараон и Израил. Силите зад тях премериха способности. Фараон се оказа надхитрен и победен. Израил излезе от едната долина на мрачната сянка и също като Мойсей, племената прекосиха водите. Пак подобно на Мойсей се оказаха в пустинята - следващата долина на смъртта. Пустинята, както си спомняме, е мястото на изпитания - в нея хората стигат до предела на човешките възможности. Бог им осигуряваше светлина и топлина нощем, сянка и водач денем, както храна и вода.    А Мойсей се срещна с Бога още няколко пъти в свещената планина - там, където народът не биваше да прекрачи очертанията, защото рискуваше живота си; планината, която беше опасана от гъст облак, гръм и светкавици, цялата забулена в дим (Изход 19:16-18). Дори Мойсей не можеше да види Бога лице в лице. Когато Го помоли за това, Бог му отговори:   „Не можеш да видиш лицето Ми, защото човек не може да Ме види и да остане жив“, а после постави Мойсей в процепа на скала, с гръб към изхода и даже го закри с ръката Си, за да мине със славата Си покрай него и все пак да го опази от смърт. (Изход 33:19-23)   А за израилтяните беше трудно дори да виждат остатъчната слава през сияйното лице на Мойсей и се налагаше той да се забулва пред тях след срещите му с Бога. Допирът до трансцендентното не е възможен в пълнота - той би бил убийствен за смъртния човек. Но частичната среща с неземното, надникването през було или вторичен образ на отвъдното има сила да преобразява.      Следва продължение...