Сигурна помощ

Нормално е, всеки човек да има по пътя си върхове и спадове. Ако погледнем на това безпристрастно, ще осъзнаем, че абсолютната равнина в полето, може да ни изглежда доста примамлива, но с времето, тя ще ни отегчи. Там е равно и почти нищо не се случва, поради което тази еднообразност е възможно да ни доведе до дълбока депресия.

Когатo  времето ни в равнината бъде “разнообразено” с някоя буря, тогава пък, ние няма да има къде да се скрием и е възможно дори да пострадаме. В този ред на мисли, предимството на планините и смесените терени е, че все се намира място къде да се скрием, ако дойде буря или неволя. В същото време, ако пътят ни е само по трудни терени, ние толкова бихме се изтощили, че да се откажем да изпаднем в отчаяние и да спрем да се движим напред. 

Това е и една от причините, нашия път тук да е редуващ се с възвишения, равни и и долини. Нашите върхове и спадове ни дават динамиката на живот и изграждат в нас качества, които подпират духа ни в негото израстване. Сложно ни е да разбираме това, когато сме в критичен за живота ни момент, а когато сме в благополучие … тогава ни е “трудно” да намерим време за осмисляне на тези неща в пълнота. 

Когато делата ни вървят по “нашите” планове ние сме склонни да мислим за себе си с определено количество гордост и да изпитваме нездраво удовлетворение, което заглушава благодарността. Разбира се, при всеки успех ние трябва да се усещаме доволни и да изпитваме радостта от постиженията си. Това със сигурност ще ни даде сили да преминем следващите трудни участъци по пътя си, но все пак трябва да осъзнаваме своята лична недостатъчност в трудностите, през които сме минали и да изказваме благодарността си към Бог. Ти е е Този, Който е допуснал нашия успех. Разбира се, много хора са били на линия и разположение в нужния момент, но Кой е Този, Който ги подрежда около нас в точния момент, Кой пренарежда обстоятелствата за наша полза, когато е нужно ? 

Този, Който винаги и неотлъчно е до нас с цялата си безмерна любов, Който дава помощта си, без да търси отплата, Който в милостта си винаги се отзовава, ако е потърсен. Дори, когато, поради някаква причина обстоятелствата около нас не ни изглеждат в наша полза, Той е верен да ни даде утеха, да ни изпрати хора, които да ни укрепят духом или подпомогнат физически. Бог е верен, Неговият Дух е тук сред нас и беше изпратен за наша сигурност и утеха. 

„А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща.“  (Йоан‬ ‭16:13)‬ ‭‬‬

Безмерната любов на Богa ни дава сигурност в Него. Той ни е обещал да бъде с нас в долините, дори, там където е мрачната сянка и да ни показва изходния път, извеждайки ни на светло. Обичайки го, ние Му се доверяваме и можем да носим собствения си “кръст” с надежда. Вярата ни в Него, съкрушава нашата гордост и ние сме в готовност да признаем върховната Му власт. А Той ще привдигне духа ни и ще “ни подпре с праведната си десница”, винаги е нашата сигурна oпора, там където няма друг. 

„Духът на човека ще го подпира в немощта му; Кой може да подига унилия дух?“  (Притчи‬ ‭18:14) 

Любов за любов … и никога няма да сме сами, защото помощта е сигурна!