Семейството е търпение, жертвоготовност и безусловна любов – интервю със Симона и Георги Георгиеви

Скъпи Симона и Георги, много Ви благодаря, че приехте да участвате в Седмицата на брака. За нас е чест да научим повече за вас и семейното ви израстване. Каква е вашата визитка за онези, които не ви познават? Споделете възможно най-подробно всичко, което смятате за интересно или изграждащо.

Симона: Здравейте! Ние благодарим за прекрасната покана! Бихме могли да обрисуваме себе си като едно обикновено семейство, което всеки ден се удивлява от необикновената Божия благодат и вярност. За тези, които не ме познават, аз съм Симона и за себе си бих могла да кажа, че животът ми ежедневно е изпълнен с думи – като преподавател ги предавам на ученици и студенти, а като съпруга и майка се старая да ги изпълвам с любов и смисъл. С Жоро сме заедно почти 9 години, изграждайки дом, в който вярата е основата, а музиката – фонът на нашето ежедневие. Благословени сме с двама сина – Давид и Матео, които всеки ден ни припомнят радостта от малките неща и значимостта на търпението.

За нас семейството е не просто връзка между хора, а Божий дар и отговорност – място, където се учим на търпение, жертвоготовност и безусловна любов. Вярваме, че бракът е пътешествие, което не винаги е лесно, но често си припомняме, че когато двама души вървят заедно с Бога, всяко предизвикателство се превръща във възможност за израстване. 

Георги: 

Здравейте! Аз съм Георги, роден и израснал в Кърджали в едно обикновено, но изпълнено с любов семейство, а понастоящем живеем със съпругата ми и двете ни деца във Варна. След средното ми образование пътят ми ме отведе в Техническия университет в Габрово, където се дипломирах като машинен инженер. През 2016 г. направих най-гениалното си „изчисление“ като инженер – ожених се за прекрасната Симона, която все още се чуди как успях да я спечеля.  Оттогава двамата не просто вървим заедно, а тичаме (след децата) с вяра, любов и пълно доверие в Бога. Вкъщи цари весела бъркотия – смесица от смях, игри и дълбоки философски въпроси като „Тате, ако Бог е навсякъде, значи ли, че може веднага да ме намери, ако играем на криеница?“

Ние сме част от църква „Нов Живот“, където не само служим, но и ежедневно израстваме във вярата. Там открихме още едно Семейство – хора, с които споделяме пътя си с Христос. Вярвам, че няма по-голяма благословия от това да живееш за Бога, да отглеждаш децата си в Неговата истина и да се събуждаш всяка сутрин с увереността, че Неговата милост е нова.

Животът ни не е перфектен – той е смесица от предизвикателства, шум, работа,  детски игри, понякога недоспиване, но и пълен с Божии чудеса. Ако някога ме видите уморен, но усмихнат – значи просто съм преживял поредния ден, изпълнен с благодат, смях и поне три разляти чаши сок и няколко почиствания на подозрително лепкави повърхности.

ЕВ: Много млади хора с години търсят подходящия партньор. Как разбрахте със сигурност, че сте един за друг?

Симона:

Често подобен въпрос ни задават приятели, които все още са необвързани и търсят своята „сродна душа“. Истината е, че в нашите взаимоотношения нямаше типичния „аха“ момент. Това беше нещо, което се изгради постепенно, с времето. Сигурността и потвърждението дойдоха чрез малките неща – с жестовете, които не се нуждаят от думи, с разбирането, че винаги можем да разчитаме един на друг, независимо от обстоятелствата. Любовта ни не беше буря, а спокоен поток, който с всеки изминал ден ставаше все по-силен. Освен, че географски идваме от различните краища на страната, ние с Жоро сякаш наистина сме като “север” и “юг”. Израснали сме в различни семейни среди, с различни традиции и възприятия за живота. Но явно ние сме потвърждение на крилатата фраза, че противоположностите се привличат.

Много хора търсят „перфектната половинка“, но в библейския контекст бракът не е просто въпрос на съвместимост, а на посвещение. Истинският въпрос не е „перфектни ли сме един за друг?“, а „вървим ли заедно в правилната посока – към Христос?

 С годините разбрахме, че не само споделяме мечти и стремежи, но и ценности, които ни свързват на по-дълбоко ниво. Връзката ни не беше просто избор, а естествено следствие от всяко малко преживяване заедно, от всеки споделен момент на подкрепа и разбиране. Точно това ни даде сигурността, че сме „един за друг.“

Георги:

Аз съм от християнско семейство и от дете съм възпитаван в принципите на това „кое е правилно“ и от малък съм се молил за бъдещата си съпруга. Не мога да кажа, че това, за което се молех по детски е това, което ми даде Бог, но от страна на времето виждам, че е повече от това, за което съм мечтал. Навярно всеки млад човек си задава един от най-трудните въпроси – “Как да позная човека за мен?” Споделяйки опит и търсейки съвети от мои приятели, съм стигнал до извод за 3 важни неща, с които да получиш увереност, че човека до теб е твоята “сродна душа“.

 1. Мир в сърцето. Когато търсиш съпруг/а, вероятно питаш Бог дали това е правилния човек за теб. Бог не винаги дава отговор като „глас от небето“, но когато една връзка е според Неговата воля, Той дава мир в сърцето и увереност.

 2. Мнението на роднини и приятели. За мен, а може би и за всеки човек, е много важно какво мислят най-близките му за „избора на живота му“. Когато човек е влюбен има потенциалната възможност умът му да е замъглен, а стомахът – пълен с пеперуди; да вижда са-а-амо положителните неща в партньора до него и може да пропусне да види много важни несъвършенства в характера на другия. Ето за това е добре да вземаме под внимание съветите на родителите и приятелите ни за една бъдеща връзка. 

3. Потвърждение от Божието Слово или ясни знаци чрез събития, обстоятелства и моменти, в които ясно да се разбере, че това е човекът за теб. Когато Бог води една връзка, Неговият Дух произвежда плодове като търпение, смирение, прошка (Галатяни 5:22-23) и те стават ясно уловими.

В заключение: Божият дизайн за брака – не просто идеален партньор, а правилната посока.“.Когато намериш човек, с когото можеш да изграждаш духовен дом, а не просто споделени хобита и интереси, тогава това е силен знак, че Бог ви е събрал. Сродната душа не се „намира“, а се изгражда. Бракът не е просто откриване на „готовата“ сродна душа, а съвместно пътешествие към това да станете едно.

ЕВ: Моля ви, споделете ценни съвети и опит относно възпитанието на малки деца. Дали е случайно, че синовете ви носят библейски имена?

Симона:

Като педагог смятам, че темата за възпитанието на децата е неизчерпаема. Има множество „за“ и „против“, но ние като християни можем да се облегнем на Божиите истини и да получим увереността, че правим правилните неща и в този аспект.  „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее."  (Притчи 22:6) 

Този златен библейски стих прекрасно обобщава важността на възпитанието в ранна възраст. Вярвам, че семейството е основата, върху която се изграждат всички принципи и ценности, които ще водят детето през живота му. Преди всичко останало – училището, държавата, обществото – ние като родители носим отговорността да създадем представа на децата си за основите на доброто, библейския морал и истинските ценности.

Ние се стремим да възпитаваме децата си, постявяйки ясни граници, които обличаме в любов и грижа. Далеч не сме експерти по темата, свързана с възпитанието на децата, но ако някой родител, който има нужда от съвет ни помоли да представим кратък наръчник, той може би би изглеждал по този начин:

1.Обичайте ги безусловно: Христос ни учи на безусловна любов (Йоан 13:34-35). Подобно на Него, ние като родители трябва да обичаме децата си без условия и да им показваме, че любовта ни не зависи от техните действия или поведение.

 2. Бъдете добър пример: Децата учат най-вече чрез пример, затова трябва да бъдем модел на християнските ценности. „Възпитавайте децата си в учението и наставленията на Господа“ (Ефесяни 6:4).

 3. Възпитавайте ги с дисциплина: Дисциплината е важна част от възпитанието и съответства на принципите за подчинение и уважение към властта. Библията ни учи, че „който обича сина си, наказва го, за да го научи на правия път“ (Притчи 13:24). Това не означава да бъдем твърде строги родители, но да поставяме ясни граници и да помагаме на децата си да разбират последствията от действията си.

4. Възпитайте в благодарност и смирение: Възпитаваме децата да бъдат благодарни за всичко, което Бог им дава, като ги учим на молитва и благодарност за всяко добро нещо. Тук може да направим препратка и към проблема за презадоволеността на децата в днешно време и склонността им да приемат всичко за даденост.

5. Не ги сравнявайте с другите: Библията ни учи, че „всяко дете е уникално създание на Бог“ (Псалм 139:13-14). Вместо да сравняваме децата си с други деца, трябва да насърчаваме индивидуалността им и да ги учим да използват дарбите, които Бог им е дал, за да бъдат благословение на другите.

Георги:

Още като млада двойка сме си говорили за бъдещите ни деца – как да се казват, какви имена искаме да носят и може би без колебание бяхме на едно мнение за това, че ако имаме момче, то ще се казва Давид. За женско име бяхме харесали Матея. След като разбрахме, че Давид ще си има братче, беше ясно, че вместо Матея ще си имаме Матео.

Също предварително бяхме решили децата ни да носят библейски имена и това, че и двамата ни сина са с такива не е случайно. Избрахме Библейски имена за децата си, защото те носят дълбоко значение и ценности, които смятаме за важни. Всеки от героите в Библията е имал своята мисия и искаме и децата ни да имат силни и значими житейски пътища като техните съименници в Библейски времена. А и имената от Библията са вечни – никога не излизат от мода.

ЕВ: Как си представяте семейството ви след 15 години?

Симона:

Представям си нашето семейство като едно шумно, оживено и пълно с живот място – дом, в който винаги ще се усеща радостта, смехът и Божият мир. Надявам се и се моля да продължим да вървим заедно с Бога, да служим с радост и да бъдем насърчение за другите – независимо дали това ще означава да пеем заедно в църква или да обсъждаме житейски уроци около масата с пораснали деца.

Вероятно тогава Давид и Матео ще бъдат вече млади мъже – надяваме се не само пораснали на ръст, но и в мъдрост, характер и вяра. Може би ще спорят помежду си кой е по-добър в спорта, кой свири по-добре на китара или кой разказва най-смешните истории. Надявам се, че независимо къде ще ги отведе животът, винаги ще намират пътя обратно към дома – за семейна вечеря, дълги разговори и, разбира се, за да победят баща си в настолни игри.

А що се отнася до нашия дом – все така отворен, уютен и пълен с приятели. Независимо къде ще бъдем, най-важното за нас е да останем сплотени, да се смеем, да се молим, да спорим понякога за дреболии и след това да си прощаваме – защото така изглежда едно семейство, което обича и върви с Бога.

Георги:

Представяме си семейството ни след 15 години като дълбоко вкоренено дърво край потоци води – здраво, плодородно и изпълнено с благодат. Мечтаем за дни, изпълнени с радост и благодарност, където децата ни растат в мъдрост и истина. А, ако до тогава Исус дойде да ни вземе, се надяваме да ни завари със светли сърца и издигнати ръце, готови да посрещнем нашия Господ с песен на устните и мир в душите. Нека домът ни бъде място на любов и светлина, в дните, които са ни отредени на тази земя.

ЕВ: Споменете, моля ви, любима книга или филм, с които да предизвикате нашите читатели, защото са били положително предизвикателство за вас самите!

Симона:

Има книги, които ни карат да се замислим, и такива, които сякаш говорят директно на сърцето ни. За мен такава беше "На кого принадлежи сърцето ти?" от Емили Райън – вдъхновяващо четиво, което предизвиква да погледнем не просто към романтичните си мечти, а към истинския смисъл на любовта. Авторката описва една неназована по име и непоклатима библейска героиня като модел за подражание на неомъжените жени. Тя извежда важни библейски принципи от примера на Ефтаевата дъщеря, чиято история е разказана в Съдии 11 глава и така предоставя на неомъжените жени възможност да избeрат една неповторима позиция.

Интересното е, че книгата дойде в живота ми по специален начин. Моя приятелка ми я препоръча, като ми сподели, че докато я е четяла, е срещнала своя бъдещ съпруг. Съвпадение или не – аз бях точно на средата на книгата когато започнахме взаимоотношенията си с Жоро. Разбира се, това не е магическа формула за намиране на сродната душа, но е книга, която си заслужава четенето, независимо дали човек е в очакване на любовта или вече е открил своя спътник в живота.

Георги:

Аз определено обичам да гледам филми, въпреки, че напоследък нямам време за това.     Един от филмите, които са предизвикали мен самия и вярвам, че ще предизвикат всеки човек, ако не го е гледал е „Бог не е мъртъв“ (2014)/ "God is not dead (2014)".

Историята е за студент, който защитава вярата си пред атеистичен професор, поставяйки под въпрос съществуването на Бог. Този конфликт поставя въпроси за моралните и духовни ценности, както и за смелостта да се отстояват личните убеждения пред обществото.  След успешния филм последват още 3 части:

 -“Бог не е мъртъв 2“ (2016)

 -„Бог не е мъртъв: Светлина в тъмнината“ (2018)

 – През 2021 година излезе четвъртият филм от поредицата „Бог не е мъртъв“, озаглавен „Бог не е мъртъв: Ние, народът“ (God's Not Dead: We the People)

Филмовата поредица „Бог не е мъртъв“ предизвиква зрителите да се замислят върху собствените си убеждения и да участват в дебати за вярата, науката и моралните ценности