ПРОЧИТ НА КНИГА ЙОВ

От днес започваме прочита на една от поетичните книги от Библията – Книга Йов.

Поетичните книги на Свещеното Писание са за нас безценно съкровище – извор едновременно на вдъхновение и дълбоко поучение. Псалмите ни учат как да се молим. Притчите – как да живеем. Еклисиаст – как да се наслаждаваме. Песен на песните – как да обичаме. А книгата Йов ни учи как да страдаме…

Всички ние копнеем да се научим да живеем пълноценно – да се радваме на живота, да обичаме и да бъдем обичани. Но за да стигнем дотам – и да устоим – трябва да се научим как да живеем и дори как да надживеем страданията. Именно това ни разкрива книгата Йов от Божието Слово.

За едни тази книга е плашеща – защото не отклонява поглед от страданието. За други – трудна, заради дългите поетични речи. А всъщност именно болката и поезията са езикът, чрез който тя говори най-дълбоко.

Поезията не се прелиства набързо – тя се изговаря. Тя трябва да бъде четена на глас, за да достигне не само до ума, но и до сърцето. Позволете на думите да ви водят, на ритъма да ви забави, на чувствата да ви докоснат  и така ще навлезете по-дълбоко в тайната на тази книга.

И докато четете, помнете: Бог изобличава приятелите на Йов с думите: „Не сте говорили за Мене това, което е право“ (Йов 42:7). Истината не винаги звучи убедително, а убедителното не винаги е истина. Затова внимавайте откъде идват думите, които ви звучат убедително. Но и самият Йов – праведен, искрен и смирен – не остава без изобличение. В скръбта си той изговаря думи, заради които Бог се обръща към него с въпроси из бурята: „Този, който упреква Всемогъщия, ще се бори ли с Него? Нека този, който се препира с Бога, отговори на това.“

Тогава страдалецът Йов отговаря на Господа: „Ето, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря? Слагам ръката си на устата си. Веднъж говорих – няма да отговарям вече, дори два пъти – но няма да повторя.“

Но Господ отново му отговаря из бурята: „Опаши сега кръста си като мъж; Аз ще те питам, а ти Ми отговаряй. Ще отмениш ли Моята присъда? Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си?“ (Йов 40:1–8)

Така книга Йов ни учи на нещо рядко и трудно постижимо: да се доверяваме на Бога дори когато не Го разбираме. Да Го почитаме не заради яснотата на пътищата Му, а заради Неговата вярност, която остава, дори когато всичко друго се разпада.

В образа на страдащия Йов прозира сянката на Един по-съвършен Страдалец. В Йововите незаслужени страдания откриваме предобраз на Божия Син – Исус Христос. Изпратен от Отца, Той понесе болка, отхвърляне и смърт заради нашите грехове – без ропот и без грях. И в най-дълбокия мрак на Своята агония изрече: „Отче, ако искаш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, но Твоята да бъде.“ (Лука 22:42)

И днес има съвременни „Йововци“ – хора, чиито живот и страдание стои пред очите ни. За тях често мислим, а понякога дори се опитваме да им дадем съвети – подобно на приятелите на Йов.

На живота на един такъв човек съм свидетел от десетилетия. Израснах покрай него и го видях във време на себеотрицателно геройство, възходи и забележителни успехи. Но го наблюдавах отблизо и във времена на загуби, скръб и безизходица. И през всичко това – в огорчението, болката и страданието – той не изгуби вярата си в Бога, нито вдъхновението си за служение.

Подобно на древния Йов, той изживя думите му: „вземам плътта си в зъбите си и да слагам живота в ръката си. Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам“.