Преди 100 години в Страстната седмица

На 16 април 1925 с цел да убият царя и да унищожат елита на България, функционери на комунистическата партия, по заповед на ръководството на комунистическата партия, с финансиране на акцията от Москва, взривяват църквата Св. Неделя. Загиват 134 души, ранени са около 500.

В този момент българският народ настръхва от омерзение. Няма българин, който да не е потресен от подлостта на извършеното. БКП изпада в пълна изолация, правителството на Цанков, макар и противоречиво за голяма част от българите, вече не е главен обект на гнева и отрицанието дори на онези българи, които са го мразели. Комунистите терористи събират презрението и на власт, и на опозиция. 

Неслучайно на следващата 1926 година настъпва политическо успокоение след 6 размирни години на противопоставяне, политически натиск и политическо насилие. Премиер става Андрей Ляпчев и България преживява едни от най-успешните си години. През 1931 година правителствената коалиция губи изборите и идва мирна смяна на властта, с правителството на Народния блок.

Тогава, сред скръбта по жертвите, руините на катедралата, тревогата зa ранените, нито един българин не може да си представи, че някога комунист в България ще има какъвто и да е шанс. След по-малко от 20 години БКП сe оказва начело на правителството, докарана на власт от ботушите на московската армия. Тези, които плащат за aтентата, докарват терористите – извършители на власт. Страната отново е потопена в убийства, терор и скърб.

Какво ни говори всичко това в Страстната седмица? Че животът в този свят е превратен, че се случва злото да бъде представяно и приемано за добро, че се случват най-ужасяващи превратности и несправедливости. И това не означава, че човек не трябва да стои за справедливостта и истината.

Но означава, че не бива идентичността ни да бъде зависима от успеха или унижението на справедливостта и доброто в този свят. Единствената идентичност, която може да ни преведе смислени, цели, опазени от предателства и деградация през лабиринта на превратностите е личността на Спасителя – Господ Исус Христос. В тази седмица Той бавно, но неизменно приближаваше към Своя кръст. На който понесе греховете ни, но освен тях и всяка несправедливост, жестокост и тържество на злото в света.

Той беше смазаният от злото, Той остана съвсем сам срещу цялата сила на света, Той беше разкъсан и съкрушен от ужасна несправедливост и злоба.

Ние никога няма да сме сами срещу злото, ние никога няма да бъдем размазани от несправедливост и жестокост. Защото Той го понесе вместо нас, понесе го и за нас. И във времето след това, и днес, когато злото надделява, неговите жертви никога не бива да го понасят сами. Защото Той понесе истинската тежест, трябва само да се държим за Него и да не оставаме сами в най-тъмния час.