Пределният смисъл на времето и историята на света

В Евангелието от Лука глава 13 изглежда Господ Исус говори за пределния смисъл на нашето земно съществуване. Убитите от Пилат евреи при избухнали размирици около храма не са предизвикали злата участ със своя предполагаема неправедност. Смазаните от падналата водна кула не са били най-лошите юдеи от своето поколение. Ние не можем да си гарантираме сигурност чрез нашето усърдие да не разгневим небесните сили. Ако това е в основата на нашата добрина, тя просто няма смисъл. Смисленият и съдържателен живот не е валута, с която купуваме гаранция срещу житейски беди.

Тогава какъв е смисълът да бъдем добри, а не зли, каква е ползата да бъдем отговорни, а не себецентрични?

И Господ Исус продължава с притчата за смокинята сред лозов масив, която не дава плод. Тя е живо дърво, което може би изглежда прекрасно. Всяка година е по-голяма на клони и листа, но не дава плод. Можем да кажем, че смокинята се чувства добре. Дори ако можеше да предяви претенции, би поискала малко да се подобрят условията, за да се почувства съвсем добре – малко плевене, малко повече поливане.

Но собственикът на лозето не беше доволен от тази смокиня. Той знаеше, че е посадена, за да ражда смокини, а не просто за красота: „Какъв е смисълът от нейното съществуване? Всяка година идвам да я обера, а по нея само листа, ще взема да я отсека.“ 

Тогава се намесва лозарят и казва: „Остави я и тази година, ще се погрижа за нея, както никога досега. Ще я обработя, ще я наторя, ще направя всичко възможно да даде плод. Ако не се справим, тогава я отсечи.“

Изглежда нашето време на тази земя има пределен смисъл. Той е различен от това, което бихме открили, ако мислим за нашето съществуване сами за себе си. Ако изхождаме от себе си, ние бихме нарекли някои неща приятни, а други – нежелателни. Бихме се чувствали добре, ако се случва това или онова, а други неща ни вгорчават.

Но истината е, че ние съществуваме като част от една по-голяма картина, една по-продължителна история. Ние сме част от собствеността на един Стопанин, Който изглежда има цел за нас и влага смисъл, до който не бихме достигнали, освен ако не бъдем насочени към Него. И тук идва нашият Изкупител, който казва, че ще се погрижи за нас, ще ни обърне специално внимание, ще ни свърже със смисъла, в който сме насадени в имота на Стопанина.

В контекста на двата трагични инцидента, с които започва 13 глава, тази притча ни казва, че ние не можем сами да остойностим живота си, не можем да се спасим, да достигнем до смисъл и цел, които да имат значение извън нашето илюзорно самоусещане.

Да, бедите не се случват на най-грешните хора. 

Да, това, че смокинята е добре със своите клони и листа, не означава, че тя функционира като смокиня. 

На нас ни се иска да вярваме, че нашите представи за желано и нежелано, за уместно и неуместно, ни предпазват от беди и ни осигуряват смислен живот.

Но това е илюзия. За да достигнем до пределния смисъл за времето ни в настоящото състояние на света, трябва да влезем в голямата история на Собственика на света. И за това ще ни помогне ТОЗИ, Който се застъпва за нас и иска специално да се погрижи за нас.