Политическият хаос и духовната дисциплина на християните

„Да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята.”

           Матей 6:10

През последните години наблюдавам силното разделение на християнката църква по политически и обществени въпроси. Русия и Украйна. Европейски съюз и силни национални държави. Евро и лев. На моменти противопоставянето придобива почти пародийни оттенъци като насекоми срещу свинско. От години някои хора се опасяваха, че махалото е залитнало прекалено силно вляво. В тази връзка преизбирането на Тръмп дойде като надежда за връщане към нормалността. Но сега някои от неговите привърженици се чувстват разочаровани от реториката и действията му.

Колкото и объркващо и подтискащо да е това положение, то има потенциал да помогне на християните в България (и не само) да развият определени духовни добродетели, които да им дадат възможност да следват по-вярно Христос.

Ако не друго, последните 35 години на т. нар. демокрация би трябвало да са ни научили, че политическите програми не са и няма да донесат Божието царство на земята. Едно подобно отрезвяване може да бъде изключително полезно. Всеки политик, когото подкрепяме, е грешник, а не месия, и всяка партия или политическа платформа е човешка конструкция.

Освен останалите неща това би трябвало да ни доведе до разбирането, че християнската вяра никога не може – и не бива – да се идентифицира напълно с нито една от тях. Не само че Църквата не бива да се оставя да бъде пленена от никаква политическа идеология, но и християните, като отделни личности, трябва да развиват в себе си способността да мислят, на първо място, именно като християни. 

Неща както демонизиране на другите, затваряне на очите пред грешките на „нашите”, извъртане на истината, когато тя не е на страната, която сме подкрепили,  а толкова ясно доминира публичното пространство и социалните медии, не са християнски добродетели.

В същото време отговорът не е затваряне в някакво псевдохристиянско гето, което е напълно отделено от политиката и няма  нищо общо с нея. Подобно нещо е невъзможно именно поради същността на християнската вяра. Храненето на гладните, помощта на падналия, когото ритат, говоренето на истината и моралната позиция за ставащото около нас не е избирателно. А всяко от тези действия съдържа начатък на политическо и обществено ангажиране. Отговорът е не да станем по-аполитични, а по-христоцентрични в своите изяви. 

Затова християните трябва да се научат да подкрепят всяка добра инициатива, дори тя да идва от техните политически противници и да критикуват всяко зло, извършено от партията или политиците, които подкрепят. Това е част от пророческата роля на Църквата в съвременното общество – да говори истината и да показва Божията гледна точка.

Нямам никаква представа дали това ще се случи – или с колко хора ще се случи. Когато наблюдавам родния политически пейзаж в момента, трябва да призная, че не съм оптимист. Въпреки това бъркотията, в която сега живеем, колкото и да е объркваща и депресираща, е също така и възможност. А необходимостта да развиваме едно чисто християнско отношение към обществените и политическите въпроси, с които ежедневно се сблъскваме, не може да бъде нищо по-малко от духовна дисциплина.