Победа над мрака

Има моменти, които са запомнящи се по много странен начин, сякаш всичко притъмнява и ние можем да се усетим в самия център на злото или на  тъмното. Странното е, че нито може да сме го причинили, нито може да сме подготвени на момента. Затова е нужна ежедневна, редовна рутинна подготовка, така че когато дойде случаят, да знаем какво е, откъде е .. и най-важното – как да се справим със ситуацията. Кой ще ни измъкне от епицентъра на тъмното зло. 

Тъмнината се преодолява единствено и само със светлина. Колкото по-силна е Светлината, толкова шансовете на тъмнината да владее са невъзможни и се елеминират напълно при цялостното осветяване! 

Случвало ли ви се е да бъдете нападнати незаслужено, да ви настъпят болезнено, да ви ударят вербално или да ви притиснат в ъгъл, от който може да ви изглежда, че няма мърдане? Е, добрата новина е, че не само има измъкване от такива ситуации, но дори можем да се усетим привдигнати, без да сме имали реабилитация от човека, който ни го е причинил. Как ли? 

Има един-единствен начин да усетим, как Светлината ни привдига и ни измъква, и това е, когато познаваме Онзи, Който държи властта над злото! Господ е Този, Който ни е дал всичките обяснения за причините в такива моменти, пак Той, чрез Словото Си ни дава наставления и насърчения за всички битки със злото. Господ държи основния ключ и Негова е победата, ние сме участници и сами избираме на коя страна ще застанем – на победителя или на унищожителя. 

Едно от най-важните условия, за да не потънем в тъмнината на опонента си, е да знаем, да проумяваме, че той самият е използван в момента от сатана и волно или неволно се е предал под неговото влияние. Понякога тези хора не знаят, възможно е дори да не помнят, какво точно са казали или направили. Те са гнусно използвани в конкретния момент, след което са захвърляни. В тази връзка мъдрият проповедник казва:

„Всичко това видях и обърнах сърцето си към всяко дело, което се върши под слънцето: има време, в което човек господства над друг човек за своя вреда.“ – Еклесиаст‬ ‭8‬:‭9‬ ‭

Разбира се, трудно е, когато усещаш вербален или невербален натиск върху личността си, но само твърдото разбиране и отстояване,  без да се заеме негативния подход и сами да се закачим на дяволската кука, ще ни даде силата да излезем от това цели. Някак естествено ми изглежда, когато познаваме тъмната страна и нейните подмолни методи, да познаваме и Светлината и Онзи, Който ще изпрати легиони, за да се “бият” за нас, ако се наложи. Господ познава децата Си и няма да позволи нищо лошо да им се случи. Бог е верен! 

„Неговата милост е вечна! От бедата си призовах ГОСПОДА. ГОСПОД ми отговори и ме постави на широко място. ГОСПОД е откъм мен, няма да се уплаша – какво ще ми стори човек? ГОСПОД е откъм мен, сред помощниците ми, и ще видя повалянето на онези, които ме мразят.“ – Псалми‬ ‭118‬:‭4‬-‭7‬ ‭‬‬

Силата е с нас, дали и кога можем да се доверим е въпрос на лично решение, прозрение и най-вече на желанието да влезеш в дълбочината на вярата. Само там човек може да се почувства напълно защитен и умиротворен. Господ Единствен може да измие тъгата и да върне радостта в сърцето ни мигновено (преживяно и засвидетелствано лично). Господ е Този, Който ни освобождава, пак Той ни дава силите да благословим човека, който ни е наранил и да не отнесем в дълбочината на душата си страдания и страхове, чрез които самите ние, можем да станем жертва на дявола в последствие. Исус ни остави завет, даде ни пример и ни насърчи да Го следваме. 

„Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми против мен, да му прощавам? До седем пъти ли? Иисус му каза: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем.“ 

Матей‬ ‭18‬:‭21‬-‭22‬ ‭

Някак естествено ни изглежда според човешката си природа да се афектираме, засегнем, разстроим, да се свием на кълбо или да изригнем като вулкан. Точно това е целта на врага, да ни въвлече и изсмуче силите ни отвътре. В “епицентъра на тъмнината” е най-тъмно. Как да удържим натиска от злото и да не позволим да ни обвземе? Може би като намерим сили и вяра да потърсим помощта Му, като измолим Светлина за себе си и за другия обхванат и обвързан в лепкавата злост на тъмнината. Да благословиш човека срещу себе си, когато те е наранил, е нещо, което се учи цял живот. Онзи, Който си даде другата буза, ни остави завет самите ние да пренасяме светлината Му и да опитваме да  огреем за насърчение и свидетелство на другите в света.